Взаимодействие на КАРВИЛЕКС таблетки 12.5 мг * 30 ТЕВА, CARVILEX tablets 12.5 mg * 30 TEVA с V03AB08 - натриев нитрит (sodium nitrite)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КАРВИЛЕКС таблетки 12.5 мг * 30 ТЕВА, CARVILEX tablets 12.5 mg * 30 TEVA е "C07AG02 - карведилол (carvedilol)" която взаимодейства с "V03AB08 - натриев нитрит (sodium nitrite)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на натриев нитрит с антихипертензивни средства, диуретици, вазодилататори или инхибитори на фосфодиестераза-5 (PDE5 инхибитори) може да потенцира хипотензивния ефект на натриев нитрит.

Тъй като натриев нитрит може да доведе до тежка хипотония и формиране метхемоглобин, пациентите са изложени на повишен риск от развитие на усложнения, свързани с недостатъчна перфузия и оксигенация. При здрави доброволци, оралния прием на натриев нитрит в дози от 120-180 мг, предизвикват минимални сърдечносъдови промени, когато доброволците са поставени в хоризонтално положение. Въпреки това, при доброволците не се наблюдава тахикардия, хипотония и синкоп в рамките на няколко минути, след като са били поставени в изправено положение.

След прилагане на натриев нитрит могат да се наблюдават различни концентрации на метхемоглобин. Докладва ни са концентрации метхемоглоби по-високи от 58% след приложение на две 300 мг дози на натриев нитрит при възрастен. Съобщени са случаи на тежка хипотония, метхемоглобинемия, сърдечна аритмия, кома и смърт при пациенти без животозастрашаващо цианидно отравяне, след инжектиране на натриев нитрит в дози два пъти по-малки от препоръчителните за лечение на цианидно отравяне.

Приложение: натриев нитрит трябва да се използва с повишено внимание при едновременното му приложение с антихипертензивни средства, диуретици, вазодилататори или фосфодиестераза-5 инхибитори. По време и след включването на натриев нитрит трябва да се проследява хемодинамика и при настъпване значителна хипотония скоростта на инфузията се намалява. В допълнение, кръвните концентрации на метхемоглобин трябва да бъдат наблюдавани и по време на лечението се включва кислород, когато това е възможно.