Взаимодействие на ОКСАЦИД табл. 200 мг. * 14 с J05AF02 - диданозин (didanosine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ОКСАЦИД табл. 200 мг. * 14 е "J01MA01 - офлоксацин (ofloxacin)" която взаимодейства с "J05AF02 - диданозин (didanosine)" по следният начин:

Корекция на дозовия интервал: едновременното приложение на буферирани таблетки или перорален разтвор за деца на диданозин (didanosine), заедно с офлоксацин (ofloxacin) и други хинолонови антибиотици, може да намали бионаличността на последните. Механизмът на действие се дължи на намаляване усвояването на хинолони, поради хелатотерапия с метални катиони от буферни разтвори и антиацидите, които се използват в някои лекарствени форми на диданозин.

При изследване с 14 здрави доброволци, приложението на алуминиев хидроксид - магнезиев хидроксид (Maalox 15 мл), 2 часа преди еднократна доза от 400 мг на офлоксацин, е довело до намаляване на максималната плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на офлоксацин с 30 % и 21%, съответно. Приложението на антиациди, 24 часа преди и 2 часа след офлоксацин, не е оказало никакъв ефект. Калциевият карбонат (Titralac) също не променя фармакокинетиката на офлоксацин, когато дозирането е разделено от най-малко два часа.

Фармакокинетиката на офлоксацин не е проучвана относно комбинацията на различните лекарствени форми на диданозин, но при проучвания за взаимодействия с диданозин, е установено значително намаление на бионаличността на ципрофлоксацин (ciprofloxacin), който е друг хинолон. Има известни доказателства, обаче, че хелацията на офлоксацин от двувалентни и тривалентни катиони е по-слабо изразена, отколкото с ципрофлоксацин, еноксацин (enoxacin) или норфлоксацин (norfloxacin).

Приложение: офлоксацин трябва да се прилага най-малко 2 часа преди или 2 часа след приема на буферирани таблетки или перорален разтвор за деца на диданозин, а пациентите трябва да бъдат проследявани за намаляване на антимикробната ефикасност по време на съпътстващото лечение. Диданозин под формата на буферен прах за перорален разтвор, който използва цитратно-фосфатен буфер и капсули със забавено освобождаване, които не са буферирани, не предизвиква такова взаимодействие.