Взаимодействие на ЕНАП таблетки 20 мг * 30 KRKA, ENAP tablets 20 mg * 30 KRKA с N07BB04 - налтрексон (naltrexone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЕНАП таблетки 20 мг * 30 KRKA, ENAP tablets 20 mg * 30 KRKA е "C09AA02 - еналаприл (enalapril)" която взаимодейства с "N07BB04 - налтрексон (naltrexone)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на налтрексон (naltrexone) с други агенти, за които е известно, че предизвикват хепатотоксичност може да усилят риска от увреждане на черния дроб. Налтрексон, особено в по-големи от препоръчваните дози над 50 мг/ден, е свързван с хепатоцелуларно увреждане, хепатит, както и повишаване на чернодробните трансаминази и билирубин.

Приложение: използването на налтрексон в комбинация с други потенциално хепатотоксични агенти например ацетаминофен, алкохол, андрогени и анаболни стероиди, антитуберкулозни лекарства, азоли, АСЕ-инхибитори, циклоспорин във високи дози, дисулфирам, ендотелин-рецепторни антагонисти, интерферони, киназа инхибитори, макролидни антибиотици, миноциклин, нестероидни противовъзпалителни средства, нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза, ретиноиди, сулфонамиди, тиазолидиндиони, антиконвулсанти като карбамазепин, хидантоини, фелбамат и валпроева киселина, липидопонижаващи медикаменти като фенофибрат, HMG-CoA редуктазни инхибитори и ниацин, билки и хранителни добавки, като например черен кохош, чапарал, черен оман, дехидроепиандростерон, кава, масло от джоджен и мая от червен ориз, обикновено не се препоръчва, освен ако потенциалната полза не надвишава риска. Пациентите, лекувани с налтрексон, трябва да потърсят медицинска помощ, ако изпитват потенциални признаци и симптоми на хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, неразположение, болка в горната дясна част на тялото, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница. Препоръчително е периодично проследяване на чернодробната функция.