Взаимодействие на МИНИРИН спрей назален 10 мкг., MINIRIN spray nasal 10 mkg. с M01AE51 - ибупрофен, комбинации (ibuprofen, combinations)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МИНИРИН спрей назален 10 мкг., MINIRIN spray nasal 10 mkg. е "H01BA02 - дезмопресин (desmopressin)" която взаимодейства с "M01AE51 - ибупрофен, комбинации (ibuprofen, combinations)" по следният начин:

Мониториране: антидиуретичният отговор към вазопресин (vasopressin) или дезмопресин (desmopressin) може да бъде усилен от някои лекарства, включително нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, трициклични/тетрациклични антидепресанти, карбамазепин, хлорпропамид, хлорпромазин, клофибрат, флудрокортизон, халоперидол, ламотригин, окскарбазепин, урея и някои антинеопластични препарати (например винка алкалоиди, цисплатин, циклофосфамид).

Тези лекарства могат понякога да предизвикат задръжка на натрий и течности, в някои случаи вследствие на синдром на неадекватна секреция на антидиуретичния хормон. Следователно, едновременното прилагане с вазопресин или дезмопресин може да увеличи риска от хиперхидратация и/или хипонатриемия. Гърчове и кома, свързани с тежка хипонатриемия са били докладвани при едновременната употреба на дезмопресин с имипрамин или ибупрофен. Възрастните пациенти могат да бъдат особено податливи.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако вазопресин или дезмопресин се използва в комбинация с лекарства, които могат да причинят задръжка на течности или синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон. Серумните електролити, особено натрий, както и уреята и креатинина, трябва да бъдат редовно мониторирани.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавано медицинска помощ, ако развият ранни признаци и симптоми на хиперхидратация или хипонатриемия, като анорексия, гадене, повръщане, сънливост, летаргия, слабост, отпадналост, главоболие, объркване, трудно съсредоточаване, нарушения на паметта, анурия и покачване на теглото. Ранното лечение може да помогне за предотвратяване прогресирането на припадъци, кома, респираторен арест и смърт.