Взаимодействие на КЛИНДАМИЦИН таблетки 600 мг * 12 МИП ФАРМА, CLINDAMYCIN tabl. 600 mg * 12 MIP PHARMA с G03CA01 - етинилестрадиол (ethinylestradiol)
Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.
Една от активните съставки на КЛИНДАМИЦИН таблетки 600 мг * 12 МИП ФАРМА, CLINDAMYCIN tabl. 600 mg * 12 MIP PHARMA е "J01FF01 - клиндамицин (clindamycin)" която взаимодейства с "G03CA01 - етинилестрадиол (ethinylestradiol)" по следният начин:
Допълнителни контрацептивни мерки: ефективността на естроген-съдържащи орални контрацептиви може да бъде намалена от едновременното лечение с антимикробни агенти. Въпреки това, рискът изглежда малък и подкрепящите данни са предимно ограничени до анекдотични доказателства от клинични случаи и изводи от неконтролирани или лошо контролирани проучвания.
Повечето антимикробни средства, с изключение на рифамицини и евентуално гризеофулвин, не индуцират чернодробните ензими и не показват значително увеличаване на клирънса на оралните контрацептивни естрогени. Някои изследователи смятат, че антимикробните вещества пречат на ентерохепаталната (през червата и черния дроб) рециркулация на естрогените чрез намаляване на бактериалните хидролитични ензими в стомашно-чревния тракт, които са отговорни за регенерацията на изходните естрогенни молекули след предсистемния метаболизъм. Възможно е малък брой от жените да бъдат по-податливи на неуспешна контрацепция и следователно, да са по-чувствителни към ефектите на антимикробни средства върху разпределението на естрогените ин виво, но трябва да бъдат идентифицирани рискови фактори или генетични предразположения.
Приложение: до наличието на допълнителни данни, жени, които използват орални контрацептиви трябва да бъдат предупредени за риска от междуменструално кървене и непредвидена бременност по време на едновременна антимикробна терапия. Трябва да бъдат обмислени алтернативни или допълнителни методи за контрол на раждаемостта по време и най-малко една седмица след последната доза при краткосрочна антимикробна терапия и най-малко през първите седмици на дългосрочна антимикробна терапия, когато рискът може да бъде най-голям.