Взаимодействие на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA с A10BB31 - ацетохексамид (acetohexamide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA е "J02AC01 - флуконазол (fluconazole)" която взаимодейства с "A10BB31 - ацетохексамид (acetohexamide)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на CYP450 2С9, включително някои азолови антимикотични средства като флуконазол, миконазол и вориконазол може да повиши плазмените концентрации на сулфанилурейните хипогликемизиращи средства, много от които са субстрати на изоензима. На разположение са фармакокинетични данни за хлорпропамид, толбутамид, глипизид, глибурид и глимепирид в комбинация с флуконазол.

При научно изследване с 18 здрави доброволци, приложението на еднократна доза от 250 мг на хлорпропамид след прилагането на флуконазол 100 мг дневно в продължение на 7 дни е довело до 28% увеличение на системната експозиция (AUC) на хлорпропамид, но няма промяна в пиковата плазмена концентрация (Cmax) или нивата на кръвната захар. При друго проучване с 13 здрави доброволци от мъжки пол, предварителното лечение с флуконазол в продължение на 7 дни, води до увеличение на Cmax и AUC на еднократна доза от 500 мг на толбутамид, средно 11% и съответно 26%, в сравнение с приложението само на толбутамид. В подобно изследване, състоящо се от 13 здрави доброволци от мъжки пол, предшестващото лечение с флуконазол в продължение на 7 дни е довело до увеличение на Cmax и AUC на еднократна доза от 2,5 мг на глипизид със средно 19% и 49%. По същия начин, Cmax и AUC на еднократна доза от 5 мг на глибурид се увеличава средно с 19% и 44% при 20 здрави доброволци от мъжки пол, след предварителна обработка с флуконазол в продължение на 7 дни. Пет от 20 пациента, получаващи тази комбинация са имали нужда от перорален прием на глюкоза.

В три проучвания с толбутамид, глипизид и глибурид, 47.8% пациента са имали симптоми, характеризиращи хипогликемия след прилагане на флуконазол, в сравнение с 40,1% пациента, след плацебо администрация. Проучване за глимепирид при 12 здрави доброволци е установило, че флуконазол 400 мг за един ден, последвано от 200 мг дневно в продължение на 3 дни, значително повишава Cmax и AUC на еднократна доза от глимепирид 0,5 мг 1,5 пъти и близо 2,5 пъти. Елиминационният полуживот на глимепирид също се е увеличил от 2 до 3.3 часа. За разлика от това, ниска доза флуконазол 50 мг/ден приложен за лечение на вулвовагинална кандидоза при 14 жени с диабет и в постменопаузален период, и които са лекувани с гликлазид или глибурид, не показва ефект върху контрола на кръвната захар, но фармакокинетичните данни не са включени в проучването. Има редки съобщения за дълбока хипогликемия и кома по време на лечение със сулфонилурея и флуконазол или миконазол.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако сулфанилурейни препарати се използват в комбинация с противогъбични средства, които потискат CYP450 2С9. Кръвната захар трябва да бъде внимателно наблюдавана и дозата на сулфонилуреята да се коригира, колкото е необходимо. Пациентите трябва също да са наясно с повишения риск от хипогликемия и да бъдат нащрек за потенциални признаци и симптоми като главоболие, виене на свят, сънливост, нервност, обърканост, тремор, глад, слабост, изпотяване и сърцебиене.