Взаимодействие на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA с N06AB04 - циталопрам (citalopram)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA е "J02AC01 - флуконазол (fluconazole)" която взаимодейства с "N06AB04 - циталопрам (citalopram)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с CYP450 2C19 инхибитори (цитохром p450) може да повиши плазмените концентрации на циталопрам (citalopram), който частично се метаболизира от този изоензим.

При 12 здрави индивиди, които са получавали циталопрам в доза 40 мг веднъж дневно в продължение на 21 дни, приложението на циметидин в доза 400 мг два пъти на ден в продължение на 8 дни е увеличило максималната серумна концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на циталопрам с 39% и 43% съответно. В допълнение към инхибиращия му ефект върху 2С19 CYP450, циметидина е инхибитор и на CYP450 2D6 и 3A4, и двата изоензима, които участват в метаболизма на циталопрам. Степента, до която самостоятелни инхибитори на CYP450 2C19 могат да инхибират метаболизма на циталопрама е все още неизвестена. Клинично, високите плазмени нива на циталопрам могат да увеличат риска от удължаване на QT интервала и полиморфна вентрикуларна тахикардия (Torsade de Pointes).

При едно рандомизирано, двойно-сляпо, кръстосано проучване, състоящо се от 119 здрави доброволци, максималното увеличение на средната продължителност на QT интервала в сравнение с плацебо е 8,5 мсек за циталопрам в доза 20 мг и 18,5 мсек за циталопрам в доза 60 мг. Въз основа на установеното съотношение експозиция-отговор, удължаване на QT интервалът е определено на 12,6 мсек за циталопрам в доза 40 мг. Съобщава се за случаи на удължен QT интервал и полиморфна вентрикуларна тахикардия по време на постмаркетинговата употреба. Като цяло, рискът от камерна аритмия във връзка с удължаване на QT интервала е до голяма степен непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои предхождащи рискови фактори като например синдром на вроден удължен QT, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия).

Приложение: като се има предвид рискът от дозозависимо удължаване на QT интервала, дозата на циталопрам не трябва да надвишава 20 мг/ден, когато се предписва в комбинация с CYP450 2C19 (цитохром p450) инхибитори като циметидин, езомепразол, етравирин, фелбамат, флуконазол, ланзопразол, летрозол, модафинил, омепразол, окскарбазепин, тиклопидин, и вориконазол.

Трябва да се приемат заместители, когато е възможно, и хипокалиемията или хипомагнезиемията трябва да се коригират преди започване на лечението с циталопрам, а пациентите да се проследяват периодично. Те трябва да потърсят лекарска помощ, ако се появят симптоми, които биха могли да означават настъпване на вентрикуларна тахикардия (Torsade де Pointes), като световъртеж, сърцебиене, нередовен сърдечен ритъм, задух, или синкоп.