Взаимодействие на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA с L04AD02 - такролимус (tacrolimus)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA е "J02AC01 - флуконазол (fluconazole)" която взаимодейства с "L04AD02 - такролимус (tacrolimus)" по следният начин:

Мониториране отблизо: едновременното прилагане с противогъбични препарати може значително да увеличи концентрациите на сиролимус (sirolimus) и такролимус (tacrolimus) в кръвта. Предложеният механизъм се състои в инхибиране от азолите на CYP450 3A4 метаболизма и чревния Р-гликопротеин лекарствен ефлукс, което води до увеличена бионаличност и намален клирънс на имуносупресантите.

В едно проучване, кетоконазол (200 мг перорално преди лягане за 12 дни) увеличило пероралната бионаличност на такролимус от 14% до 30% при 6 здрави доброволци. В едно друго проучване, минималната плазмена концентрация на такролимус се увеличила с 3,1 пъти и 1,4 пъти при 8 пациента, подложени на трансплантация, лекувани с перорален флуконазол 200 мг/ден и 12, които били лекувани със 100 мг/ден, респективно. Това повишение било забелязано през ден 1 след прилагане на флуконазол и било свързано с остра бъбречна дисфункция и промени в психическия статус при някои пациенти. Средно понижаване от 56% в дозите на такролимус, в последствие било необходимо.

Подобно, 17 пациенти след трансплантация, лекувани с клотримазол (10 мг по 3 пъти на ден), имали значително по-високи минимални кръвни нива на такролимус през 3-ия ден, в сравнение с 18 пациенти, лекувани с нистатин (5 мл по 4 пъти на ден). Нивата били още по-високи в клотримазоловата група на седмия ден, въпреки че средните дози такролимус били незначително по-ниски, в сравнение с нистатиновата група. Различни доклади също са замесвали итраконазол във взаимодействието, който обикновено води до 2-3-кратно увеличени в концентрациите на такролимус.

Едно ретроспективно проучване на пациенти с трансплантация от една болница открило, че при 7 пациенти, приемали такролимус и итраконазол (750 мг +/- 300 мг/ден), средната доза такролимус била 3 пъти по-ниска и отношението между минималната концентрация и дозата било 6 пъти по-голямо, в сравнение с пациенти, които не приемали итраконазол. Като цяло, взаимодействието изглежда настъпва основно в червата.

В едно проучване, високи дози флуконазол (400 мг/ден) увеличили средните равновесни концентрации на интравенозно приложен такролимус, при 21 пациенти с алогенна костномозъчна трансплантация, със само 16%. Въпреки това, вероятността за взаимодействие след парентерално приложение на тези препарати не трябва да се изключва.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако сиролимус или такролимус се прилага с азолов противогъбичен препарат. Кръвните нива на имуносупресантите трябва да бъдат мониторирани отблизо и дозите съответно коригирани, особено след започване, прекратяване или промяна в дозите на азолите, при пациенти със стабилен режим против отхвърляне.