Взаимодействие на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA с J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA е "J02AC01 - флуконазол (fluconazole)" която взаимодейства с "J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на ефавиренц (efavirenz) с други медикаменти, за които е известно, че могат да предизвикват хепатотоксичност, може да потенцира риска от увреждане на черния дроб. Ефавиренц се свързва с хепатотоксичност при използването на лекарството след разрешаване на употребата му. Сред докладваните случаи на чернодробна недостатъчност, някои от тях се наблюдават при пациенти с не съществуващо чернодробно заболяване или други рискови фактори.

Приложение: трябва да се обмисли рискът от чернодробно увреждане, когато ефавиренц се използва в комбинация с други лекарствени средства, които са потенциално хепатотоксични (например ацетаминофен; алкохол; андрогени и анаболни стероиди; антитуберкулозна агенти; азоли, АСЕ-инхибитори; ендотелин-рецепторни антагонисти; интерферони; други нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза; ретиноиди; тиазолидиндиони; антиконвулсанти като карбамазепин, хидантоини, фелбамат, и валпроева киселина; липидопонижаващи медикаменти като фенофибрат, HMG-CoA редуктазни инхибитори и ниацин, билки и хранителни добавки, като например черен кохош, чапарал, черен оман, дехидроепиандростерон, кава, масло от джоджен и мая от червен ориз).

Пациентите се съветват да потърсят медицинска помощ, при появата на признаци и симптоми на потенциална хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горния десен квадрант на корема, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница. Преди и по време на лечението трябва да се извършва мониторинг на чернодробните функционални тестове, особено при пациенти с подлежащо чернодробно заболяване (включително хепатит B или C коинфекция) или маркирано повишени трансаминази. Трябва да се обмисли ползата от продължаване на терапията с ефавиренц, срещу риска от значителна чернодробна токсичност при пациенти, които развиват персистиращо повишение на серумните трансаминази, по-големи от пет пъти над горната референтна граница.