Взаимодействие на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA с J01FA15 - телитромицин (telithromycin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИФЛАЗОН инфузионен разтвор 100 мл KRKA, DIFLAZON solution for infusion 100 ml KRKA е "J02AC01 - флуконазол (fluconazole)" която взаимодейства с "J01FA15 - телитромицин (telithromycin)" по следният начин:

Мониториране: телитромицин (telithromycin) има потенциала да удължава QT-интервала на електрокардиограмата при някои пациенти. Теоретично, едновременното прилагане с други препарати, които могат да удължат QT-интервала може да доведе до адитивни ефекти и увеличен риск от камерни аритмии, включително torsade de pointes и внезапна смърт. Не е била наблюдавана сърдечно-съдова заболяемост и смъртност, дължаща се на удължаване на QT-интервала, при прилагане на телитромицин при 4780 пациенти по време на клинични изпитвания, включително 204 пациенти с предшестващо удължаване на QT-интервала.

Като цяло, рискът от прилагане на един препарат или комбинация от няколко препарат да причини камерна аритмия във връзка с удължаване на QT-интервала е много непредвидим, но може да бъде завишен от някои подлежащи рискови фактори, като вродени синдроми с удължаване на QT-интервала, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (например хипокалиемия, хипомагнезиемия). В допълнение, големината на удължаване на QT-интервала, предизвикано от лекратсвото, зависи от конкретния препарат и дозите на лекарството.

Приложение: въпреки че рискът от сериозно взаимодействие вероятно е нисък, препоръчва се повишено внимание, когато телитромицин се прилага едновременно с лекарства, които удължават QT-интервала, особено при пациенти с подлежащи рискови фактори.

Тъй като степента на удължаване на QT-интервала може да се увеличи с увеличаване плазмените концентрации на телитромицин, препоръчителните дози не трябва да бъдат надвишавани, особено при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитат симптоми, които биха могли да оказват настъпване на torsade de pointes, като замайване, сърцебиене или синкоп.