Взаимодействие на ХЛОРНИТРОМИЦИН капсули 250 мг * 20 ТЕВА, CHLORNITROMYCIN capsules 250 mg * 20 TEVA с J01DB01 - цефалексин (cefalexin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ХЛОРНИТРОМИЦИН капсули 250 мг * 20 ТЕВА, CHLORNITROMYCIN capsules 250 mg * 20 TEVA е "J01BA01 - хлорамфеникол (chloramphenicol)" която взаимодейства с "J01DB01 - цефалексин (cefalexin)" по следният начин:

Мониторинг: ограничени предимно ин витро, данни показват, че хлорамфеникол (chloramphenicol) може да антагонизира антибактериалното действие на цефалоспорините срещу определени клинични изолати на грам-отрицателни пръчици на стрептококи от група Б и Стафилококус ауреус. Този антагонизъм се проявява срещу щамове, спрямо които хлорамфеникол е бактериостатик и е доказан с цефоперазон, цефотаксим и цефтриаксон.

Предполагаемият механизъм е, чрез инхибиране на протеиновия синтез от хлорамфеникол, в резултат на което се получават по-малко протеинни субстрати спрямо, които цефалоспорините да действат като инхибитори на синтеза на бактериалната клетъчна стена. Клиничното значение на тези находки не е известно. Потенциалният антагонизъм е бил заподозрян в два случая на неуспех при лечението на пациенти с грам-отрицателен бактериален менингит, които са получавали цефалоспорин в комбинация с хлорамфеникол. Единият пациент е 2.5-месечно бебе с менингит причинен от Салмонела ентеритидис група D, което впоследствие е лекувано само с цефалоспорин (цефтазидим) и което се възстановява безпроблемно. Другият е 51-годишният мъж, който е страдал от менингит причинен от Клебсиела пневмоние, и който получава лечение с цефалоспорин (цефотаксим) плюс амикацин. Той става афебрилен, но умира малко по-късно с прогресивно неврологично заболяване. В аутопсичната находка се установява подостра спонгиоформна енцефалопатия (болест на Кройцфелд-Якоб).

Приложение: производителите препоръчват да се избягва едновременната употреба. Въпреки това, ако не може да бъде избегнато едновременното прилагане, възможността на антагонизъм трябва да се отчита и пациентите трябва да бъдат проследявани за променена терапевтична ефективност.