Взаимодействие на ФЕЛОХЕКСАЛ таблетки 10 мг * 30, FELOHEXAL tablets 10 mg * 30 с B01AX06 - ривароксабан (rivaroxaban)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ФЕЛОХЕКСАЛ таблетки 10 мг * 30, FELOHEXAL tablets 10 mg * 30 е "C08CA02 - фелодипин (felodipine)" която взаимодейства с "B01AX06 - ривароксабан (rivaroxaban)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане със слаби или умерени инхибитори на CYP450 3A4 и Р-гликопротеин могат да увеличат плазмените концентрации на ривароксабан (rivaroxaban), който е субстрат на този изоензим и на този ефлуксен транспортер. Взаимодействието не се очаква да бъде клинично значимо при пациенти с нормална бъбречна функция, но може да бъде от значение при пациенти с бъбречно увреждане, основавайки се на симулирани фармакокинетични данни.

Когато единична доза ривароксабан била приложена с кларитромицин 500 мг по два пъти на ден, пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на ривароксабан се увеличили с 40% и50%, респективно. По същия начин, едновременното прилагане с еритромицин 500 мг по три пъти на ден увеличило средната пикова плазмена концентрация и системната експозиция на ривароксабан с приблизително 30%. Тези увеличения са в границите на нормалната вариабилност на системната експозиция и пиковата плазмена концентрация и не се считат за клинически значими. Въпреки това, степента на взаимодействие може да бъде по-голяма при пациенти с бъбречно увреждане.

Дори при липса на същевременно прилагане на CYP450 3A4/Р-гликопротеин инхибитори, системната експозиция на ривароксабан била увеличена с 1,4-, 1,5 и 1,6 пъти при индивиди с леко (креатининов клирънс 50 до 80 мл/мин), умерено (креатининов клирънс 30 до 49 мл/мин) и тежко (креатининов клирънс 15 до 29 мл/мин) бъбречно увреждане, респективно, в сравнение със здрави субекти с нормална бъбречна функция (креатининов клирън 80 мл/мин или повече).

Цялостното инхибиране активността на фактор Ха се увеличило с коефициент 1,5, 1,9 и 2, и удължаването на протромбиновото време било подобно увеличено с коефициент 1,3, 2,2 и 2,4, респективно. Не съществуват данни за пациенти с креатининов клирънс под 15 мл/мин. В едно клинично проучване, което позволило едновременното приложение на комбинирани Р-гликопротеин и слаби или умерени CYP450 3A4 инхибитори (например амиодарон, дилтиазем, верапамил, хлорамфеникол, циметидин, еритромицин), 7111 пациенти с невалвуларно предсърдно мъждене били лекувани с ривароксабан за средно 19 месеца (5558 за 12 месеца и 2512 за 24 месеца) за понижаване риска от инсулт и системна емболия.

Увеличаване на кървенето не било наблюдавано при пациенти с креатининов клирънс между 30 до 50 мл/мин, които получавали ривароксабан веднъж дневно, в сравнение с пациенти с по-добра бъбречна функция, които получавали ривароксабан 20 мг веднъж дневно.

Приложение: при пациенти с креатининов клирънс между 15 до 50 мл/мин, употребата на ривароксабан със слаб или умерен инхибитор на CYP450 3A4 и Р-гликопротеин трябва да се предприема само, ако потенциалните ползи оправдават повишения риск от усложнения от кървене. Пациентите трябва да бъдат рутинно изследвани за признаци исимптоми, предполагащи загуба на кръв, като спад в хемоглобина или хематокрит, хипотония или фетален дистрес (при бременни жени). Бъбречната функция също трябва да бъде периодично изчислявана и лечението с ривароксабан да бъде прекратено, ако се развие остра бъбречна недостатъчност.

Поради липса на клинични данни, ривароксабан не се препоръчва за употреба при пациенти с креатининов клирънс под 30 мл/мин, когато се използва за профилактика на дълбока венозна тромбоза и при пациенти с креатининов клирънс под 15 м/мин, когато се използва за понижаване риска от инсулт и системна емболия при невалвуларно предсърдно мъждене.