Взаимодействие на ФЛИКСОТИД 50 ИНХАЛЕР суспензия под налягане 50 mcg * 120 дози, FLIXOTIDE 50 INHALER 50 micrograms/actuation, pressurised-inhalation suspension * 120 doses с J05AE11 - телапревир (telaprevir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ФЛИКСОТИД 50 ИНХАЛЕР суспензия под налягане 50 mcg * 120 дози, FLIXOTIDE 50 INHALER 50 micrograms/actuation, pressurised-inhalation suspension * 120 doses е "R03BA05 - флутиказон (fluticasone)" която взаимодейства с "J05AE11 - телапревир (telaprevir)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на флутиказон (fluticasone) с хепатит С вирусни (HCV) NS3/4A протеазни инхибитори, боцепревир (boceprevir) и телапревир (telaprevir) може да увеличи системната експозиция на флутиказон след назално приложение или перорално инхалиране.

Боцепревир и телапревир са силни инхибитори на CYP450 3A4 изоензим. Флутиказон подлежи на ефекта на първо преминаване и системен метаболизъм посредством CYP450 3A4 изоензим в черния дроб и червата, поради това потискането на изоензима може да повиши значително системната бионаличност на медикамента.

Лекарственото взаимодействие е съобщено при пациенти, лекувани едновременно с флутиказон и други мощни инхибитори на CYP450 3A4 изоензима като азолови противогъбични медикаменти и ХИВ протеазни инхибитори. В изследване на 18 здрави доброволци е приложен флутиказон пропионат спрей за нос (200 микрограма веднъж дневно) в комбинация с мощен инхибитор на CYP450 3A4 - ритонавир (100 мг два пъти дневно) в продължение на 7 дни, водещо до приблизително 25-кратно увеличение на максималната плазмена концентрация (Cmax) и 350-кратно увеличение на системната експозиция (AUC) на флутиказон, в сравнение с приложението на флутиказон без друг медикамент. Тези промени са били съпроводени от 86% намаление на средната плазмена експозиция (AUC) на кортизол.

В друго клинично проучване, едновременното употреба на еднократна, перорална доза на флутиказон пропионат за инхалиране (1000 мкг) с мощен CYP450 3A4 инхибитор кетоконазол (200 мг веднъж дневно), води до 1,9-кратно повишаване на плазмената експозиция на флутиказон и 45% намаление в плазмения AUC на кортизол, но не е имал ефект върху екскрецията на кортизол с урината.

В проучване е използван флутиказон фуроат за назална употреба, 6 от 20 пациенти, при които е приложен едновременно с кетоконазол 200 мг веднъж дневно в продължение на 7 дни, са измерени ниски нива на флутиказон фуроат, в сравнение с 1 от 20 пациенти, които са получавали плацебо. Наблюдавано е около 5% намаление в 24 часовите серумните нива на кортизола с кетоконазол в сравнение с използването на плацебо.

По същия начин, при проучване на 17 пациенти с белодробна трансплантация е установено, че средното ниво на най-ниската плазмена концентрация на флутиказон е 2,5 пъти по висока при пациенти, лекувани с флутиказон пропионат (1 мг два пъти дневно за перорално инхалиране в продължение на 14 дни) с итраконазол, в сравнение с наблюдения при пациенти, които не получават итраконазол. Клинично е узтановено, че във връзка с взаимодействието могат да настъпят системни глюкокортикоиди нежелани лекарствен реакции.

В световен мащаб при постмаркетинговата употреба на флутиказон за инхалиране и назалната му лекарствена форма главно в комбинация с ритонавир, са докладвани потискане на надбъбречните жлези, синдром на Кушинг, остеопороза и обостряне на захарен диабет. Въпреки това, има няколко доклада за клинични случаи, при които е наблюдавано потискане на надбъбречната функция, свързана с едновременната употреба на инхалаторен флутиказон пропионат и азолови антигъбични медикаменти. При някои пациенти след спиране на флутиказон функцията на надбъбречната жлеза се възстановява бавно. Изследващите предполагат, че това може да бъде свързано със силния липофилен характер на флутиказон, което дава възможност за продължително проникване на лекарството в кръвообращението от мастните депа.

Приложение: не се препоръчва употребата на флутиказон за перорално инхалиране в комбинация с мощни инхибитори на CYP450 3A4 като боцепревир и телапревир, освен ако ползата надвишава риска от възникване на системни странични ефекти. Когато е възможно, следва да се обмисли включването на алтернативни на флутиказон медикаменти, особено при продължителна употреба.

Когато се налага включването на перорален кортикостероид за инхалиране се предпочита лекарство с по-слаба активност, по-слаба липофилност, и/или медикамент с по-кратко действие, като флунизолид, беклометазон или триамцинолон, въпреки че може би повечето, ако не всички, кортикостероиди могат да взаимодейства в известна степен с потентните инхибитори на CYP450 3A4 изоензим.

В съответствие с поносимостта от лечението и терапевтичния отговор трябва да се използва най-ниската ефективна доза на инхалаторен кортикостероид и при необходимост дозата допълнително се коригира. Комбинацията на флутиказон с боцепревир и телапревир можа да се прилага, но с повишено внимание.

Пациентите трябва да се мониторират за прояви на симптоми на хиперкортицизъм като лесна поява на синини, луновидно лице, дорзоцервикална гърбица, затлъстяване предимно на туловището, изтъняване на кожата, повишен апетит, рязко наддаване на тегло, отоци, хипертония, акне, стрии, загуба на мускулна маса и слабост, нарушен глюкозен толеранс, обостряне на съществуващ диабет, депресия и нарушения в менструалния цикъл, хирзутизъм, хиперхидроза.

Системни прояви на глюкокортикоидните ефекти включват потискане на надбъбречната функция, потискане на имунната система, субкапсуларна катаракта, глаукома, загуба на костна тъкан и забавяне на растежа при деца и юноши.

Може да се наложи прогресивно намаляване на дозата на флутиказон в продължителен период от време след дългата му употреба с мощен CYP450 3A4 инхибитор, когато флутиказон трябва да се изключи от терапия, тъй като може да има повишен риск от потискане на функцията на надбъбречната жлеза. Признаците на надбъбречна недостатъчност включват хипогликемия, гадене, повръщане, загуба на тегло, анорексия, загуба на мускулна маса, умора, слабост, световъртеж, ортостатична хипотония, депресия и надбъбречна криза, която се проявява като невъзможност за адекватна реакция на стреса (например при инфекция, хирургическа интервенция, операция, болест, травма). До възстановяване на функцията на надбъбречната жлеза може да се наложи включване на системен глюкокортикоид.