Взаимодействие на СТАНДАЦИЛИН сусп. 250 мг./ 5 мл. 60 мл., STANDACILLIN susp. 250 mg./ 5 ml. 60 ml. с B01AA03 - варфарин (warfarin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на СТАНДАЦИЛИН сусп. 250 мг./ 5 мл. 60 мл., STANDACILLIN susp. 250 mg./ 5 ml. 60 ml. е "J01CA01 - ампицилин (ampicillin)" която взаимодейства с "B01AA03 - варфарин (warfarin)" по следният начин:

Мониториране: пеницилините могат понякога да увеличат риска от кървене при пациенти, лекувани с перорални антикоагуланти. Точният механизъм на взаимодействието е неизвестен, но може да включва инхибиране от пеницилин на тромбоцитната агрегация.

В едно проучване, дефектна агрегация на тромбоцитите настъпила при пациенти, приемащи пеницилин G 24 милиона единици на ден, ампицилин 300 мг/кг/ден и метицилин 300 мг/кг/ден. Други пеницилини, като нафцилин, пиперацилин и тикарцилин, също засягат тромбоцитната функция, и е докладвано, че бензилпеницилин и карбеницилин увеличават времето на кървене и предизвикват кървене, при отсъствие на антикоагулант.

Съществуват доклади, описващи увеличаване на протромбиновото време и международното нормализирано отношение (INR), както и внезапно посиняване и кървене, при пациенти, на антикоагулантна терапия, след започване или прекратяване приема на пеницилин. Въпреки че повечето случаи включвали големи, интравенозни дози на някои пеницилини (например карбеницилин, пеницилин G, тикарцилин), взаимодействието също е било докладвано с нормални, перорални дози на амоксицилин и амоксицилин-клавулонова киселина.

Всъщност, едно проучване случай-контрола установило, че амоксицилин-клавулонова киселина е един от двата препарата, които значително покачват риска от прекомерна антикоагулация при стабилни амбулаторни пациенти, лекувани с фенпрокумон или аценокумарол. В това проучване, 300 амбулаторни пациенти в холандска антикоагулантна клиника, които се представили със стойности на международното нормализирано отношение (INR) по-големи или равни на 6 (средни стойности 6,8), били сравнени с 302 случайно избрани контроли със стойности на INR в рамките на целевия диапазон (средни стойности 3,2), и промени при употребата на 87 потенциално взаимодействащи лекарства или лекарствени класове през четирите седмици преди оказания ден, били идентифицирани и анализирани. Курс от амоксицилин-клавулонова киселина увеличил риска от прекомерна антикоагулация, дори след корекция за потенциални съпътстващи фактори, особено при пациенти, лекувани с аценокумарол.

Последващо проучване, фокусирано върху употребата на антибиотика при амбулаторни пациенти, лекувани с фенпрокоумон или аценокумарол в различна холандска антикоагулантна клиника, също установило, че употребата на амоксицилин е рисков фактор за прекомерна антикоагулация, с най-силно увеличен релативен риск 4 дни или повече след начало приема на антибиотика.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако пеницилин се предписва по време на перорална антикоагулантна терапия, особено при възрастни пациенти с уремия или чернодробно увреждане. INR трябва да бъде редовно проверявано и дозите на антикоагуланта съответно коригирани, особено след започване или прекратяване приема на пеницилин, при пациент със стабилен антикоагулантен режим.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани своевременно да докладват на своя лекар за признаци на кървене, включително болка, подуване, главоболие, виене на свят, слабост, удължено кървене от рани, повишено менструално кървене, вагинално кървене, кървене от носа, кървене от венците при миене на зъбите, необичайно кървене или посиняване, червена или кафява урина, червени или черни изпражнения.