Взаимодействие на СТАНДАЦИЛИН сусп. 250 мг./ 5 мл. 60 мл., STANDACILLIN susp. 250 mg./ 5 ml. 60 ml. с M04AA01 - алопуринол (allopurinol)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на СТАНДАЦИЛИН сусп. 250 мг./ 5 мл. 60 мл., STANDACILLIN susp. 250 mg./ 5 ml. 60 ml. е "J01CA01 - ампицилин (ampicillin)" която взаимодейства с "M04AA01 - алопуринол (allopurinol)" по следният начин:

Едновременното приложение на алопуринол (allopurinol) с ампицилин (ampicillin) или амоксицилин (amoxicillin) може да увеличи риска от кожен обрив. Механизмът на взаимодействие е неизвестен и не е ясно дали има връзка със състоянието на хиперурикемия или действителната експозиция с алопуринол.

В ретроспективно проучване, 15 от 67 пациенти (22%), които са приемали ампицилин с алопуринол развили кожен обрив, в сравнение с 94 от 1257 пациенти (7,5%), които приемали ампицилин без алопуринол. Съвременно проучване, извършено от същата група изследователи, се състояло от 252 пациенти, които приемали ампицилин с алопуринол и 4434, които приемали ампицилин самостоятелно. Честотата на обрива е била 13,9% в групата на алопуринол и 5,7% в групата на самостоятелния прием на ампицилин. Подобни резултати са докладвани за амоксицилин. Конкретно, 8 от 36 пациенти (22%), лекувани едновременно с алопуринол развили обрив, в сравнение с 52 от 887 пациенти (5.9%) на терапия с амоксицилин без алопуринол.

Вероятно няма нужда да се избягва едновременната употреба на тези лекарства при пациенти, които могат да ги приемат поотделно.