Взаимодействие на СУЛФАСАЛАЗИН EN таблетки 500 мг * 50 KRKA, SULFASALAZIN EN tablets 500 mg * 50 KRKA с B01AA03 - варфарин (warfarin)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на СУЛФАСАЛАЗИН EN таблетки 500 мг * 50 KRKA, SULFASALAZIN EN tablets 500 mg * 50 KRKA е "A07EC01 - сулфасалазин (sulfasalazine)" която взаимодейства с "B01AA03 - варфарин (warfarin)" по следният начин:

Мониториране отблизо: едновременното прилагане със сулфонамид може да увеличи плазмените концентрации и хипопротромбинемичните ефекти на кумаринови антикоагуланти. Предложеният механизъм се състои в инхибиране от сулфонамид метаболизма на кумарините чрез CYP450 2C9 и вероятно също изместване на производните на кумарина от местата им на свързване с плазмените протеини.

Взаимодействието е било докладвано при контролирани проучвания на здрави доброволци и е било свързано със значително кървене и покачване на протромбиновото време. Едно ретроспективно кохортно проучване също установило значително завишен риск от и тежест на прекомерна антикоагулация, след прибавяне на сулфаметоксазол-триметоприм, в сравнение с прилагането на контролния препарат теразозин.

Конкретно, средно покачване на международното нормализирано отношение (INR) от 1,76 било наблюдавано при групата, приемаща сулфаметоксазол-триметоприм, в сравнение със средно понижение от 0,15 в групата, приемаща теразозин. Покачване на INR над терапевтичните нива било наблюдавано при 69% от пациентите, приемали сулфаметоксазол-триметоприм срещу 5% от пациентите, приемали теразозин, и покачване на INR над 4 било наблюдавано при 44% от пациентите, приемащи сулфаметоксазол-триметоприм срещу 0% при пациентите, приемащи теразозин.

В рамките на групата, приемаща сулфаметоксазол-триметоприм, 38% показали средна промяна в стойностите на INR с 2 точки или повече, и 31% показали покачване с 5 точки или повече. Странични ефекти от кървене настъпили при 13% от пациентите, приемали сулфаметоксазол-триметоприм, докато такива липсвали при контролната група.

Тези резултати се подкрепят от едно проучване случай-контрола, което открило, че сулфаметоксазол-триметоприм е един от двата препарата, които значително увеличават риска от свръхкоагулация при стабилни пациенти, лекувани с фенкурониум или аценокумарол. В това проучване, 300 амбулаторни пациенти в холандска антикоагулантна клиника, които имали стойности на INR по-големи или равни на 6 (средна стойност 6,8) били сравнени с 302 случайно избрани съвпадащи контроли със стойности на INR в рамките на целевия диапазон (средни стойности 3,2), и промени, при употребата на 87 потенциално взаимодействащи лекарства или лекарствени класове, 4 седмици преди оказания ден, били установени и анализирани.

Лечебен курс със сулфаметоксазол-триметоприм силно увеличил риска от хиперкоагулация, дори след коригиране на потенциални объркващи фактори, особено при пациенти лекувани с аценокумарол. Последващо проучване, фокусирано върху употребата на антибиотици при амбулаторни пациенти, лекувани с фенпркумон или аценокумарол в една различна холандска антикоагулантна клиника, също установило, че употребата на сулфаметоксазол-триметоприм е рисков фактор за хиперкоагулация, като релативният риск се увеличава най-много четири дни или повече, след започване приема на антибиотика.

Приложение: пациентите, получаващи кумаринови антикоагуланти трябва да бъдат наблюдавани отблизо при същевременно прилагане на сулфонамиди. Международното нормализирано отношение трябва да бъда проверявано редовно и дозите на кумарина да бъдат съответно коригирани, особено след започване или прекратяване приема на сулфонамиди, при пациенти със стабилен антикоагулантен режим. Същите предпазни мерки трябва да се спазват и при употреба на други перорални антикоагуланти, въпреки че клинични данни липсват.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да докладват на своя лекар за признаци и симптоми на кървене, включително болка, подуване, главоболие, замайване, слабост, вагинално кървене, кървене от носа, кървене от венците при миене на зъбите, необичайно кървене или посиняване, червена или кафява урина, червени или черни изпражнения.