Взаимодействие на РАНИБЕРЛ табл. 150 мг. * 20, RANIBERL tabl. 150 mg. * 20 с N03AB02 - фенитоин (phenytoin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на РАНИБЕРЛ табл. 150 мг. * 20, RANIBERL tabl. 150 mg. * 20 е "A02BA02 - ранитидин (ranitidine)" която взаимодейства с "N03AB02 - фенитоин (phenytoin)" по следният начин:

Мониторинг: Едновременното приложение на фамотидин или ранитидин с фенитоин рядко може да повиши плазмените му концентрации. Механизмът на взаимодействие е неизвестен. Не е доказано, нито фамотидин, нито ранитидин да инхибират CYP450-медииран окислителен метаболизъм.

В отделни фармакокинетични проучвания е доказано,че по време на едновременното приложение на фамотидин или ранитидин с фенитоин няма ефект върху клирънса или плазмените нива на фенитоин.

Данните предполагат възможно взаимодействие при изолирани случаи скоро след започване или увеличаване на дозата на H2-рецепторен антагонист. В поне няколко случаи, пациентът е в напреднала възраст и има условия, които могат да допринесат за развитието на токсичност (напр. бъбречна дисфункция, хипоалбуминемия).

Приложение: Докато няма повече информация, се препоръчва повишено внимание, ако фенитоин се предписва в комбинация с фамотидин или ранитидин, особено при пациенти в напреднала възраст.

Клиницистите трябва да бъдат нащрек за признаци и симптоми на токсичност на фенитоина като атаксия, липса на координация, тремор, нистагъм, хипотония, неясен говор, летаргия, гадене, повръщане, умствено объркване и психоза. Фенитоина или H2-рецепторния антагонист може да се наложи да се прекъсне, докато пациентът се възстанови.