Взаимодействие на РЕГЛАН табл. 10 мг. * 40, REGLAN tabl. 10 mg. * 40 с N05AH04 - кветиапин (quetiapine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на РЕГЛАН табл. 10 мг. * 40, REGLAN tabl. 10 mg. * 40 е "A03FA01 - метоклопрамид (metoclopramide)" която взаимодейства с "N05AH04 - кветиапин (quetiapine)" по следният начин:

Противопоказание: едновременното приложение на метоклопрамид (metoclopramide) с фенотиазини (metoclopramide), невролептици или други антидопаминергични средства като тетрабеназин (tetrabenazine), може да увеличи честотата и тежестта на екстрапирамидни реакции - остри дистонични реакции, късна дискинезия, акатизия, Паркинсоноподобни симптоми, поради адитивните антидопаминергични ефекти.

Сам по себе си метоклопрамид (metoclopramide) може да доведе до остри дистонични реакции при приблизително 0,2% от пациентите лекувани с обичайни дози за възрастни от 30 до 40 мг / ден. Тези реакции обикновено се наблюдават през първите 24 до 48 часа на лечението, по-често се срещат при деца и пациенти на възраст под 30 години, като честотата им се увеличава с увеличаване на дозата.

Симптомите могат да включват неволеви движения на крайниците, лицево гримасничене, тортиколис, окулогирна криза, ритмично показване на езика, булбарната тип нарушения, тризмус, опистотонус (тетанус - подобни реакции) и по-рядко стридор и диспнея поради ларингоспазъм.

Дистоничните реакции обикновено се повлияват от лечение с антихолинергични средства като дифенхидрамин (diphenhydramine) или бензтропин (benztropine).

Късната дискинезия е потенциално необратимо заболяване, което се характеризира най-често с неволеви движения на езика, лицето, устата или челюстта и по-рядко от неволеви движения на торса и / или крайниците. Движенията може да са с хореоатетозна характеристика. Въпреки че рискът от късна дискинезия при терапия с метоклопрамид (metoclopramide) не е добре проучен, едно проучване сред пациенти лекувани в продължение на най-малко 12 седмици показва наличието й при 20% от тях. Рискът се увеличава при по-възрастни, жени и съпътстващ диабет, но въпреки това не е възможно да се предвиди кои пациенти ще се развиват късна дискинезия.

Както рискът от развитие на късна дискинезия, така и вероятността късната дискинезия да стане необратима се увеличават с продължителността на лечението и обща кумулативна доза. Не е известно ефективно лечение. При някои пациенти късната дискинезия може частично или напълно да отмине в рамките на няколко седмици до няколко месеца след спиране на терапията с метоклопрамид (metoclopramide).

Акатизия, или моторното безпокойство, представлява чувство на тревожност, възбуда, нервност, безсъние, неспособност за стоене на едно място, непрекъснати движения на краката. Симптомите могат да отзвучат спонтанно или да са вследствие намаляване на дозата.

Паркинсоноподобните симптоми могат да включват брадикинезия, тремор, синдром на зъбчатото колело, мускулна ригидност и масковидно лице. Тези симптоми се наблюдават най-често в рамките на първите 6 месеца на терапията с метоклопрамид (metoclopramide) и отшумяват в рамките на 2 до 3 месеца след спиране на лекарството.

Приложение: поради възможността за повишен риск от сериозни и потенциално необратими екстрапирамидни реакции метоклопрамид (metoclopramide) не трябва да се използва в комбинация с други антидопаминергични средства. В допълнение, метоклопрамид (metoclopramide) не трябва да се използва за повече от 12 седмици, освен в редките случаи, когато се очаква терапевтична полза да превиши риска от развитие на късна дискинезия.