Взаимодействие на ПАРАЦЕТАМОЛ сироп 125 мл СОФАРМА, PARACETAMOL syrup 125 ml SOPHARMA с N07BB04 - налтрексон (naltrexone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ПАРАЦЕТАМОЛ сироп 125 мл СОФАРМА, PARACETAMOL syrup 125 ml SOPHARMA е "N02BE01 - парацетамол (paracetamol)" която взаимодейства с "N07BB04 - налтрексон (naltrexone)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на налтрексон (naltrexone) с други агенти, за които е известно, че предизвикват хепатотоксичност може да усилят риска от увреждане на черния дроб. Налтрексон, особено в по-големи от препоръчваните дози над 50 мг/ден, е свързван с хепатоцелуларно увреждане, хепатит, както и повишаване на чернодробните трансаминази и билирубин.

Приложение: използването на налтрексон в комбинация с други потенциално хепатотоксични агенти например ацетаминофен, алкохол, андрогени и анаболни стероиди, антитуберкулозни лекарства, азоли, АСЕ-инхибитори, циклоспорин във високи дози, дисулфирам, ендотелин-рецепторни антагонисти, интерферони, киназа инхибитори, макролидни антибиотици, миноциклин, нестероидни противовъзпалителни средства, нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза, ретиноиди, сулфонамиди, тиазолидиндиони, антиконвулсанти като карбамазепин, хидантоини, фелбамат и валпроева киселина, липидопонижаващи медикаменти като фенофибрат, HMG-CoA редуктазни инхибитори и ниацин, билки и хранителни добавки, като например черен кохош, чапарал, черен оман, дехидроепиандростерон, кава, масло от джоджен и мая от червен ориз, обикновено не се препоръчва, освен ако потенциалната полза не надвишава риска. Пациентите, лекувани с налтрексон, трябва да потърсят медицинска помощ, ако изпитват потенциални признаци и симптоми на хепатотоксичност като треска, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, неразположение, болка в горната дясна част на тялото, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията и жълтеница. Препоръчително е периодично проследяване на чернодробната функция.