Взаимодействие на ПАПАВЕРИН инжекционен разтвор 20 мг/мл 1 мл * 1 СОФАРМА, PAPAVERINE solution for injection 20 mg/ml 1 ml * 1 SOPHARMA с N06AF01 - изокарбоксазид (isocarboxazid)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ПАПАВЕРИН инжекционен разтвор 20 мг/мл 1 мл * 1 СОФАРМА, PAPAVERINE solution for injection 20 mg/ml 1 ml * 1 SOPHARMA е "A03AD01 - папаверин (papaverine)" която взаимодейства с "N06AF01 - изокарбоксазид (isocarboxazid)" по следният начин:

Мониторинг: инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори) могат да потенцират хипотензивния ефект на някои лекарства. МАО-инхибиторите сами по себе си доста често водят до ортостатична хипотония. Този ефект може да произтича от постепенното МАО-инхибиране, индуциращо натрупването на фалшиви невротрансмитери в периферните адренергични неврони, които имат минимална активност на алфа-и бета-адренергични рецептори, което води до функционален блок на симпатиковата невротрансмисия. Това взаимодействие се съобщава при едновременна употреба с бета-блокери.

Съобщава се за случай на млада жена, която развива явна ортостатична хипотония след добавянето на пиндолол 2,5 мг три пъти на ден към съществуващия режим с транилципромин. Пиндолол дозата е била намалена до 2,5 мг два пъти дневно, докато кръвното налягане се стабилизира, след това бавно се увеличава до 5 мг три пъти на ден.

Приложение: препоръчва се повишено внимание по време на едновременното приложение на МАО-инхибитори и други лекарства с хипотензивни ефекти, особено през първите няколко седмици от лечението. Препоръчва се внимателно наблюдение за развитието на хипотония. Амбулаторните пациенти трябва да избягват рязко изправяне от седнало или легнало положение и да уведомят своя лекар, ако получат световъртеж, замаяност, синкоп, ортостаза или тахикардия.