Взаимодействие на СОФАФИЛИН инжекционен разтвор 240 мг 10 мл * 50 SOPHARMA, SOPHAFYLLIN 24 mg/ml solution for injection * 50 SOPHARMA с R03AC13 - формотерол (formoterol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на СОФАФИЛИН инжекционен разтвор 240 мг 10 мл * 50 SOPHARMA, SOPHAFYLLIN 24 mg/ml solution for injection * 50 SOPHARMA е "R03DA05 - аминофилин (aminophylline)" която взаимодейства с "R03AC13 - формотерол (formoterol)" по следният начин:

Мониториране: едновременната употреба на бета-2 адренергичен агонист с теофилин (theophylline) може да доведе до адитивен риск/или тежест на хипокалиемия и странични кардиоваскуларни ефекти, като сърцебиене, тахикардия и покачване на кръвното налягане.

Взаимодействието е по-вероятно, когато се използват системни или небулизирани форми на бета-2 агонист или по-високи дози на теофилин. Настъпилата вследствие хипокалиемия, често е преходна и клинично незначима; въпреки това, сериозни събития, включително редки случаи на кардиореспираторен арест и интестинална псевдо-обструкция са били докладвани.

В допълнение, тъй като бета-2 агонистите могат понякога да предизвикат удължаване на QT-интервала, развитието на хипокалиемия може да увеличи риска от камерни аритмии, включително torsade de pointes. Фармакокинетично, някои бета-2 агонисти, приложени системно, могат да намалят плазмените концентрации на теофилин. Албутерол, изопротеренол и тербуталин са били конкретно замесени, обикновено увеличавайки теофилиновия клирънс с приблизително 10% до 30%, въпреки че някои проучвания с албутерол и тербуталин не са могли да демонстрират значителен ефект върху фармакокинетиката на теофилин.

Взаимодействието също не настъпило при проучвания с фенотерол, формотерол и метапротеренол. Един доклад описва значително повишаване клирънса на теофилин при едновременно прилагане на албутерол при едно 19-годишно дете с астма. Пациентът имал необходимост от трикратно увеличаване дозите на теофилин за поддържане на терапевтични серумни концентрации. Теофилиновият клирънс се понижил с 50% при прекратяване приема на албутерол.

Приложение: въпреки че теофилин и бета-2 агонистите често се използва заедно за предизвикване на бронходилатация, може да е подходящо мониториране отговора на пациента, както и серумните нива на калий, кръвното налягане и сърдечната честота, при едновременното им прилагане, особено ако бета-2 агонистът се прилага системно.

Близко мониториране е особено важно при пациенти с тежка астма, тъй като вероятното покачване на кръвното налягане и сърдечната честота при едновременно приложение на тези лекарства може да има по-сериозни последствия в присъствието на хипоксемия или хиперкапния, поради увеличена консумация на кислород от миокарда.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат влошаване на техното дихателно състояние или потенциални признаци и симптоми на хипокалиемия, като умора слабост, миалгия, мускулни крампи, скованост, изтръпване, коремни болки, запек, сърцебиене и неравномерен пулс.