Взаимодействие на СОФАФИЛИН инжекционен разтвор 240 мг 10 мл * 50 SOPHARMA, SOPHAFYLLIN 24 mg/ml solution for injection * 50 SOPHARMA с J01FA01 - еритромицин (erythromycin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на СОФАФИЛИН инжекционен разтвор 240 мг 10 мл * 50 SOPHARMA, SOPHAFYLLIN 24 mg/ml solution for injection * 50 SOPHARMA е "R03DA05 - аминофилин (aminophylline)" която взаимодейства с "J01FA01 - еритромицин (erythromycin)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на теофилин (theophylline) с някои макролидни антибиотици може да увеличи серумните концентрации на теофилин, което може да доведе до прояви на токсичност.

В клиничен случай, пациент от педиатрично отделение развива гърчове във връзка с теофилинова токсичност, скоро след включването на еритромицин. Предполагаемият механизъм е инхибиране на CYP450 3A4 изоензим от макролидния антибиотик. CYP450 3A4 изоензим отчасти е отговорен за метаболитния клирънс на теофилин. Данни от фармакокинетични проучвания показват, че степента на взаимодействие, като цяло, е най-голям при тролеандомицин, следвана от еритромицин. Взаимодействието с кларитромицин изглежда е по-леко и непостоянно.

Смята се, че азитромицин и диритромицин имат малък или нямат ефект върху CYP450 3A4 и повечето проучвания не са открили значителен ефект върху фармакокинетиката на теофилин. Въпреки това, доклад от клиничен случай описва необичайно взаимодействие с азитромицин при пациент в напреднала възраст, при който след изключване на азитромицин, многократно са наблюдавани намалени серумни нива на теофилин. Промените са преходни и не се наложили корекция в дозировката на теофилин. Докладвано е, че теофилин намалява плазмените концентрации на еритромицин чрез увеличаване на бъбречния клирънс.

Приложение: фармакологичният отговор и серумните нива на теофилин трябва да се проследяват внимателно, когато макролиден антибиотик се включва или изключва от терапия, като при необходимост дозата на метилксантина (теофилин) се коригира.

За пациенти с нивата на теофилин в горния край на терапевтичния диапазон (15 до 20 мкг/мл), някои лекари предлагат първоначално намаляване на доза на метилксантина с 25%, когато се прилага с еритромицин и 50% с тролеандомицин. Пациентите се съветват да се свържат със своя лекар, при появата на признаци и симптоми на теофилинова токсичност, като гадене, повръщане, диария, главоболие, безпокойство, безсъние или неправилен сърдечен ритъм.