Взаимодействие на ОРОПРАМ таблетки 20 мг * 30 ТЕВА, OROPRAM tablets 20 mg * 30 TEVA с N05AN - Литий (Lithium)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ОРОПРАМ таблетки 20 мг * 30 ТЕВА, OROPRAM tablets 20 mg * 30 TEVA е "N06AB04 - циталопрам (citalopram)" която взаимодейства с "N05AN - Литий (Lithium)" по следният начин:

Мониторинг: литий (lithium) може да засили фармакологичните ефекти на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и да потенцира риска от серотонинов синдром - рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние в резултат хиперстимулацията на мозъчните 5-HT1A и 2А рецептори.

Точният механизъм, чрез който литий увеличава серотонинергичната дейност е неизвестен.

Взаимодействието е докладвано с флуоксетин (fluoxetine) и флувоксамин (fluvoxamine) и инхибитора на обратното захващане на серотонин и норепинефрин - венлафаксин (venlafaxine).

Симптоми на серотониновия синдром включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; вегетативната дисфункция с тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, мидриаза, невромускулни нарушения като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия и стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

От друга страна, инхибиторите на обратното захващане на серотонин и норепинефрин могат да повишат плазмените концентрации на литий и риска от литиева интоксикация.

Взаимодействието е свързано с употребата на флуоксетин, докато при циталопрам (citalopram) и пароксетин (paroxetine) не се наблюдава взаимодействие.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако литий се предписва в комбинация с инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин.

Литиевите нива трябва да се мониторират редовно и да се направи съответна промяна на дозата.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за симптоми на серотонинов синдром при лечението. Препоръчва се повишено внимание при повишаване на дозата на тези медикаменти.

Ако има данни за серотонинов синдром по време на курса на лечение, всички серотонинергични средства трябва да се преустановят незабавно.

При умерено тежки случаи може да се приложи серотонинов антагонист - ципрохептадин (cyproheptadine), хлорпромазин (chlorpromazine).

При тежките случаи - консултация с токсиколог, може да наложи седация, нервно-мускулната блокада, интубация и механична вентилация в допълнение към другите мерки.

Корекция на дозата: циталопрам може да доведе до дозо-зависимо удължаване на QT интервала.

Теоретично едновременното приложение с други средства, които могат да удължат QT интервала, включително литий може да доведе до адитивен ефект и повишен риск от камерни аритмии като torsade de pointes и внезапна смърт.

В рандомизирано двойно-сляпо кръстосано проучване с увеличаващи се многократни дозирания, състоящо се от 119 здрави доброволци, максималното увеличение на средния коригиран QT интервала в сравнение с плацебо е 8,5 мсек за циталопрам 20 мг и 18,5 мсек за циталопрам 60 мг и 12,6 мс за циталопрам 40 мг.

Случаи на удължен QT интервала и torsade de pointes са съобщени при постмаркетинговата употреба.

Като цяло, рискът на индивидуален медикамент или комбинацията от медикаменти водещи до камерна аритмия поради удължаване на QT интервала е до голяма степен непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои рискови фактори като синдром на удължения QT интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения - хипокалиемия, хипомагнезиемия.

Степента на лекарствено-индуцираното удължаване на QT интервала зависи от вида на лекарството и дозировката.

Приложение: като се има предвид рискът от дозо-зависимо удължаване на QT интервала, циталопрам не трябва да се прилага в дози, по-големи от 40 мг / ден.

Изследвания не са показали полза при лечение на депресия с дози над 40 мг / ден.

Хипокалиемията и хипомагнезиемията трябва да се коригират преди започване на лечението с циталопрам и периодично след това. Препоръчва се и ЕКГ мониторинг.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят лекарска помощ, ако се появят симптоми на torsade de pointes като световъртеж, сърцебиене, нерегулярен сърдечен ритъм, задух или синкоп.