Взаимодействие на МОЕКС табл. 7.5 мг. * 30, MOEX tabl. 7.5 mg. * 30 с M01CB04 - ауротиоглюкоза (aurothioglucose)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МОЕКС табл. 7.5 мг. * 30, MOEX tabl. 7.5 mg. * 30 е "C09AA13 - моексиприл (moexipril)" която взаимодейства с "M01CB04 - ауротиоглюкоза (aurothioglucose)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане на АСЕ инхибитори може да увеличи риска от нитритоидни (вазомоторни) реакции, свързани с инжекционна терапия със злато. Механизмът на взаимодействие е неизвестен, въпреки че изследователите предполагат, че АСЕ инхибиторите могат да демаскират реакции на лекарствена свръхчувствителност чрез предотвратяване разпадането на брадикинини.

В един публикуван доклад, двама пациенти с ревматоиден артрит, които били лекувани с интрамускулен натриев ауротиомалат за повече от 20 години без инцидент, развил нитритоидни реакции след започване на терапия с АСЕ инхибитори през предходните 15 месеца. Взаимодействието било подозирано при още няколко други доклади.

Една пациентка изпитала анафилаксия и сърдечен арест след инжектиране на злато. Тя била на терапия със злато за период от 16 месеца и лизиноприл за 12 месеца. Два други случая настъпили 1 до 4 седмици след започване терапия с АСЕ-инхибитори. Пациентите преминали към златна натриева ауротиоглюкоза без по-нататъшни проблеми.

Като цяло, нитритоидни реакции могат да настъпят при приблизително 5% от пациентите, лекувани със злато. Повечето са преходни и настъпват няколко минути след прилагането на лекарството през първите години от лечението. Сериозни последствия, като инфаркт на миокарда, са били докладвани.

Приложение: пациентите с инжекционна златна терапия в комбинация с АСЕ-инхибитори трябва да бъдат мониторирани за симптоми на нитритоидни реакции, като зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония, след инжектиране. Възрастни пациенти трябва да бъдат наблюдавани много внимателно по време на лечението. Кислород, интравенозно вливане на течности, епинефрин, стероиди и друга поддържаща терапия може да бъде необходима по време на лечението.