Взаимодействие на МАНИНИЛ табл. 3.5 мг. * 120, MANINIL tabl. 3.5 mg. * 120 с C02CC02 - гванетидин (guanethidine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МАНИНИЛ табл. 3.5 мг. * 120, MANINIL tabl. 3.5 mg. * 120 е "A10BB01 - глибенкламид (glibenclamide)" която взаимодейства с "C02CC02 - гванетидин (guanethidine)" по следният начин:

Мониториране: постганглийни адренергични блокиращи препарати могат да увеличат хипогликемичния ефект на инсулиновите секретагоги (например сулфанилурейни препарати, меглитиниди) и инсулин. Ограничени данни демонстрират хипогликемична активност на препарати, като гванетидин и резерпин. Механизмът е неизвестен, но може да включва изчерпване депата на катехоламини от адренергичните нервни окончания, което може да се отрази на глюконеогенезата и други механизми, свързани с поддържане нивата на кръвната захар.

В един доклад, пациент, болен от диабет се нуждаел от повишаване дозите на инсулин, след прекратяване приема на гванетидин. Друго проучване открило подобрен глюкозен толеранс при трима пациенти с диабет тип ІІ, получаващи гванетидин по 50-90 мг/ден.

Приложение: наблюдаване отблизо за развитие на хипогликемия е препоръчително, ако постганглийни блокиращи препарати се прилагат едновременно с инсулинови секретагоги или инсулин, особено при пациенти в напреднала възраст и/или бъбречно увреждане. Пациентите трябва да бъдат инструктирани за необходимостта от редовно проследяване нивата на кръвната захар и да бъдат предупредени, че някои симптоми на хипогликемия, като тремор и тахикардия, могат да бъдат маскирани по време на антиадренергична терапия. Въпреки това, други симптоми, като главоболие, замайване, сънливост, гадене, глад и потене, могат да не бъдат засегнати. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за загуба на гликемичен контрол, когато се прекратява антиадренергична терапия.