Взаимодействие на МЕДОЦЕФ прах за инжекционен разтвор 1.0 г, MEDOCEF powder for solition for injection 1 g с J01BA01 - хлорамфеникол (chloramphenicol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на МЕДОЦЕФ прах за инжекционен разтвор 1.0 г, MEDOCEF powder for solition for injection 1 g е "J01DD12 - цефоперазон (cefoperazone)" която взаимодейства с "J01BA01 - хлорамфеникол (chloramphenicol)" по следният начин:

Мониторинг: ограничени предимно ин витро, данни показват, че хлорамфеникол (chloramphenicol) може да антагонизира антибактериалното действие на цефалоспорините срещу определени клинични изолати на грам-отрицателни пръчици на стрептококи от група Б и Стафилококус ауреус. Този антагонизъм се проявява срещу щамове, спрямо които хлорамфеникол е бактериостатик и е доказан с цефоперазон, цефотаксим и цефтриаксон.

Предполагаемият механизъм е, чрез инхибиране на протеиновия синтез от хлорамфеникол, в резултат на което се получават по-малко протеинни субстрати спрямо, които цефалоспорините да действат като инхибитори на синтеза на бактериалната клетъчна стена. Клиничното значение на тези находки не е известно. Потенциалният антагонизъм е бил заподозрян в два случая на неуспех при лечението на пациенти с грам-отрицателен бактериален менингит, които са получавали цефалоспорин в комбинация с хлорамфеникол. Единият пациент е 2.5-месечно бебе с менингит причинен от Салмонела ентеритидис група D, което впоследствие е лекувано само с цефалоспорин (цефтазидим) и което се възстановява безпроблемно. Другият е 51-годишният мъж, който е страдал от менингит причинен от Клебсиела пневмоние, и който получава лечение с цефалоспорин (цефотаксим) плюс амикацин. Той става афебрилен, но умира малко по-късно с прогресивно неврологично заболяване. В аутопсичната находка се установява подостра спонгиоформна енцефалопатия (болест на Кройцфелд-Якоб).

Приложение: производителите препоръчват да се избягва едновременната употреба. Въпреки това, ако не може да бъде избегнато едновременното прилагане, възможността на антагонизъм трябва да се отчита и пациентите трябва да бъдат проследявани за променена терапевтична ефективност.