Взаимодействие на КСЕТАНОР табл. 20 мг. * 30 , XETANOR 30 tabl. 20 mg. с N06AB03 - флуоксетин (fluoxetine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КСЕТАНОР табл. 20 мг. * 30 , XETANOR 30 tabl. 20 mg. е "N06AB05 - пароксетин (paroxetine)" която взаимодейства с "N06AB03 - флуоксетин (fluoxetine)" по следният начин:

Мониторинг: флуоксетин (Fluoxetine) и пароксетин (Paroxetine) са както субстрати така и инхибитори на CYP450 2D6 изоензим. По време на едновременното им приложение или последваща употреба скоро след като едното лекарство е прекратено, плазмените концентрации на двете лекарства може да се увеличат поради конкурентно инхибиране и наситеност на CYP450 2D6. Увеличените ефекти на лекарствата може да възникнат и поради дублиращи се фармакодинамични дейности.

Приложение: може да се използват по-ниски дози при започване на терапия с един от селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонина, след скорошно прекратяване на предходната терапия. Потенциалът за взаимодействие може да съществува, ако флуоксетин се прилага в рамките на около 2 седмици след оттеглянето на пароксетин или ако пароксетин се прилага в рамките на 5 седмици след оттеглянето на флуоксетин. Препоръчва се внимателно следене за признаци и симптоми на прекомерна серотонинергична активност (т.е. серотонинов синдром) като раздразнителност, промени в съзнанието, объркване, миоклонус, атаксия, коремни спазми, хиперпирексия, треперене, дилатация на зеницата, обилно изпотяване, хипертония и тахикардия.