Взаимодействие на ИНДОМЕТАЦИН супозитории 100 мг * 6 СОФАРМА, INDOMETACIN supp. 100 mg * 6 SOPHARMA с M05BA08 - золедронова киселина (zoledronic acid)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ИНДОМЕТАЦИН супозитории 100 мг * 6 СОФАРМА, INDOMETACIN supp. 100 mg * 6 SOPHARMA е "M01AB01 - индометацин (indometacin)" която взаимодейства с "M05BA08 - золедронова киселина (zoledronic acid)" по следният начин:

Мониториране: теоретични опасения съществуват, относно вероятността за увеличен риск и тежест на гастроинтестинална токсичност, при едновременно прилагане на перорални бифосфонати и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), поради адитивни и синергични дразнещи ефекти върху гастроинтестиналната лигавица. Поради факта, че НСПВС намаляват скоростта на зарастване на язви на стомаха и дванадесетопръстника, също е възможно НСПВС да забавят зарастването и да утежнят нараняването на лигавицата, предизвикано от пероралните бифосфонати.

В сляпо, рандомизирано, кръстосано проучване, включващо 26 здрави доброволци, изследователите използвали ендоскопска техника и докладвали по-висока честота на стомашни язви, след комбинирано лечение с алендронат 10 мг веднъж дневно и напроксен 500 мг два пъти на ден за 14 дена, отколкото след лечение с алендронат или напроксен самостоятелно (38% срещу 8% и 12%, респективно). От друга страна, тригодишно контролирано проучване не открило значителна разлика в честотата на странични ефекти от страна на горните отдели на стомашно-чревния тракт между 5 или 10 мг/ден и плацебо, прилагани при повече от 2000 субекта, повечето от които получавали същевременно НСПВС.

По подобен начин, честотата на странични ефекти от страна на горните отдели на стомашно-чревния тракт била подобна при прилагане на ризедронат (24,5%) и плацебо (24,8%) при пациенти, които редовно употребявали (повече от 3 дни/седмица) аспирин или НСПВС във фаза 3 на проучване за остеопороза, което включвало 5700 пациенти. Употреба на аспирин била докладвана при 31% от пациентите и употреба на НСПВС при 48% от пациентите, 24% и 21% от тях употребявали препаратите редовно.

Мониториране: съществуват теоретични опасения, относно вероятността от увеличен риск и тежест на бъбречно увреждане, при едновременно прилагане на бифосфонати с високи дози или продължителна употреба на НСПВС, поради адитивен или синергичен нефротоксичен ефект върху бъбреците. Употребата на бифосфонати е била свързана с нефротоксичност, изразяваща се с увреждане на бъбречната функция и бъбречна недостатъчност. Случаите са включвали предимно интравенозни препарати на лекарствата, като памидронова киселина и золедронова киселина, особено когато се прилагали прекалено бързо. Рискът от хипокалиемия може също да бъде завишен, като лекарствено-индуцираното увреждане на бъбречните тубули може да доведе до бъбречна загуба на калций и други електролити, като магнезий.

Самостоятелно приложен бифосфонат често може да причини слаба, асимптоматична хипокалциемия чрез инхибиращи ефекти върху костната резорбция и вероятно хелация на калция в кръвта. Продължителна употреба на НСПВС може да бъде свързана с бъбречна токсичност, включително покачвания на серумния креатинин и урея, тубулна некроза, гломерулонефрит, папиларна бъбречна некроза, остър интерстициален нефрит, нефротичен синдром и бъбречна недостатъчност.

Приложение: повишено внимание е препоръчително, ако бифосфонати се предписват в комбинация с НСПВС. Пациенти, получаващи перорални бифосфонати, трябва да бъдат наблюдавани за развитие на гастроинтестинална токсичност и посъветвани да докладват незабавно за признаци и симптоми, като болки в корема, гадене, повръщане, диария, загуба на апетит, замайване, световъртеж, черни/катранени изпражнения.

На пациенти, получаващи интравенозни форми на бифосфонати трябва да бъдат мониторирани бъбречната функция и серумните електролити. Серумният креатинин трябва да бъде изчислен преди лечението, и лечението трябва да бъде преустановени при наличие на бъбречно влошаване. При пациенти, лекувани за костни метастази, лечението не трябва да се възобновява, докато бъбречната функция не бъде възстановена в изходно ниво.