Взаимодействие на ИЗОПТИН табл. 40 мг. * 50, ISOPTIN tabl. 40 mg. * 50 с C01AA05 - дигоксин (digoxin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ИЗОПТИН табл. 40 мг. * 50, ISOPTIN tabl. 40 mg. * 50 е "C08DA01 - верапамил (verapamil)" която взаимодейства с "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" по следният начин:

Коригиране на дозата: верапамил (verapamil) повишава значително нивата на дигоксин (digoxin) при повечето пациенти. Верапамил намалява бъбречния и екстраренален клирънс (извънбъбречно елиминиране) на дигоксин.

Серумните нива на дигоксин може да се увеличат с 50% до 75% през първата седмица на съпътстващо лечение с верапамил. Това увеличение може да е по-голямо при пациенти с чернодробна цироза. Дигоксин и верапамил имат синергични ефекти при забавяне на AV (атриовентрикуларно) провеждане. По време на клинични изпитвания с дигитализирани пациенти с предсърдно мъждеене или предсърдно трептене, 15% от пациентите развиват камерни нарушения под 50/min и 5% развиват асимптоматична хипотония.

Приложение: ако верапамил и дигоксин се използват заедно, за контрол на суправентрикуларна тахиаритмия, дозата на всяко лекарство, може да се наложи да бъде намалена. Въпреки възможните негативни инотропни ефекти на верапамил, дозата на дигоксин не е необходимо да се увеличи, когато на пациент със застойна сърдечна недостатъчност се дава верапамил.

Повишените концентрации на дигоксин може да компенсират негативните инотропни ефекти на верапамил. Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за клинични и лабораторни данни относно безопасността и ефикасността на дигоксин, докато приемат верапамил и да се направи преценка за недостатъчна дигитализация, когато се преустанови приема на верапамил.

Пациентите трябва да уведомяват лекуващия си лекар, ако се появят признаци на токсичност, като гадене, анорексия, промени в зрението, забавен или неравномерен пулс. Блокери на калциевите канали като фелодипин (felodipine), амлодипин (amlodipine), израдипин (isradipine) и никардипин (nicardipine) повлияват нивата на дигоксин в по-малка степен или изобщо не им влияят, и поради това могат да се разглеждат като заместители.