Взаимодействие на ИЗОКЕТ спрей 1,25 мг / доза за устна лигавица 15 мл, ISOKET spray 1,25 mg/dose oromucosal spray 15 ml с N01BB04 - прилокаин (prilocaine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ИЗОКЕТ спрей 1,25 мг / доза за устна лигавица 15 мл, ISOKET spray 1,25 mg/dose oromucosal spray 15 ml е "C01DA08 - изосорбид динитрат (isosorbide dinitrate)" която взаимодейства с "N01BB04 - прилокаин (prilocaine)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на прилокаин (prilocaine) с други медикаменти, които са свързани с метхемоглобинемия, може да има адитивен ефект и теоретично да увеличи риска от лекарствено-индуцирана метхемоглобинемия.

Локални и инжекционни форми на прилокаин са свързани с метхемоглобинемия и рискът се увеличава при бебета и пациенти с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност, вродена или идиопатична метхемоглобинемия, анемия, сърдечни / белодробни заболявания, периферна съдова болест, шок, сепсис и ацидоза.

Появата на метхемоглобинемия се съобщава при бебета при съпътстващо лечение с комбинацията сулфаметоксазол-триметоприм (sulfamethoxazole-trimethoprim) и лидокаин-прилокаин (lidocaine-prilocaine) локален крем.

Приложение: едновременната употреба на локални лекарствени форми на лидокаин-прилокаин с други метхемоглобин-индуциращи лекарства трябва да се избягва при кърмачета под 12-месечна възраст и трябва да се използва с повишено внимание при други пациенти.

Инжекционни лекарствени форми на прилокаин трябва да се използват с повишено внимание при наличието на други метхемоглобин-индуциращи лекарства.

Пациентите и близките им трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако забележат симптоми на метхемоглобинемия като сиво-синя цианоза на лигавицата на устната кухина, устните и ноктното ложе, гадене, главоболие, виене на свят, замаяност, летаргия, умора, задух, тахипнея, тахикардия, тревожност и объркване. При тежки случаи симптомите могат да прогресират до депресия на централната нервна система, ступор, гърчове, ацидоза, сърдечни аритмии, синкоп и шок.