Взаимодействие на ЗАНТАК табл. 150 мг. * 20, ZANTAC tabl. 150 mg. * 20 с J01DD13 - цефподоксим (cefpodoxime)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЗАНТАК табл. 150 мг. * 20, ZANTAC tabl. 150 mg. * 20 е "A02BA02 - ранитидин (ranitidine)" която взаимодейства с "J01DD13 - цефподоксим (cefpodoxime)" по следният начин:

Да се избягва: Едновременното приложение с H2-рецепторни антагонисти, инхибитори на протонната помпа, или други агенти, които могат да увеличават стомашното рН могат да намалят бионаличността на цефподоксим проксетил и цефуроксим аксетил. Предлагаемия механизъм е рН-зависимо намаляване и медикаментозно разтваряне и усвояване. В десет здрави доброволци, фамотидин 40 мг прилаган един час преди поглъщането на цефподоксим проксетил 200 мг доведе до приблизително 40% намаление на пиковата плазмена концентрация (Cmax) и площта под времева концентрационната крива (AUC) на цефподоксим в сравнение със случаите, когато медикаментът е бил сам. Подобни резултати са отчетени с ранитидин в друго проучване, където цефподоксим Cmax и AUC намалява приблизително с 30%. По същия начин ранитидин плюс натриев бикарбонат намалява Cmax и AUC на цефуроксим с над 40% в шест здрави доброволци. Клиничното значение на тези ефекти не е известно, но трябва да се счита за потенциално намаляване на антибиотичната ефикасност.

Приложения: До получаването на допълнителни данни на разположение, пациенти, лекувани с цефподоксим проксетил или цефуроксим аксетил трябва да избягват използването на H2-рецепторни антагонисти, инхибитори на протонната помпа, или други агенти, които могат да увеличават стомашното рН. Алтернативен антибиотик може да се обсъди, ако тези лекарства не могат да бъдат спрени.