Взаимодействие на ЗАНТАК табл. 150 мг. * 20, ZANTAC tabl. 150 mg. * 20 с C01BA02 - прокаинамид (procainamide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЗАНТАК табл. 150 мг. * 20, ZANTAC tabl. 150 mg. * 20 е "A02BA02 - ранитидин (ranitidine)" която взаимодейства с "C01BA02 - прокаинамид (procainamide)" по следният начин:

Мониторинг: проучване при здрави доброволци показва, че ранитидин (ranitidin) може да повиши плазмените концентрации на прокаинамид (procainamide) и неговия активен метаболит, N-ацетил прокаинамид (N-acetylprocainamide), в дозо-зависим начин.

Предполагаемият механизъм е конкурентно инхибиране на бъбречната тубулна секреция от ранитидин. В проучването, едновременното приложение на ранитидин (150 мг перорално на всеки 12 часа) и прокаинамид (1 грам перорално 13 часа след първата доза ранитидин) при шест здрави индивида, довели до около 14% увеличение на прокаинамид и N-ацетил прокаинамид, систематично представени (AUC) в сравнение с приложението само на прокаинамид. Съответно, с ранитидин, бъбречният клирънс на прокаинамид и N-ацетил прокаинамид намалява с около 18% и 10%.

Впоследствие, на три от лицата е приложена едновременно по-висока доза на ранитидин (300 мг перорално веднъж, след това 150 мг на всеки четири часа за три дози) и прокаинамид (1 гм перорално един час след първата доза ранитидин), в резултат на което се наблюдава увеличение от 21% и 12% в AUC на прокаинамид и съответно на N-ацетил прокаинамид. Бъбречният клирънс на прокаинамид и N-ацетил прокаинамид намаляват с малко над 35% за всеки. Клиничното значение на това потенциално взаимодействие не е известно.

Две други проучвания не са открили значим ефект на ранитидин 150 мг два пъти дневно, върху средните фармакокинетични параметри на прокаинамид и N-ацетил прокаинамид. В едно от изследванията са наблюдавани индивидуални промени, при лица, показващи около 20% средно увеличение или намаление на бъбречния клирънс на прокаинамид, в зависимост базалното ниво на техния клирънс. Специфично, намаление се наблюдава при пациенти с висок процент на базалния клирънс (средно 539 мл/мин), като се наблюдава и увеличение при пациенти с по-ниска стойност на базалния клирънс (средно 410 мл/мин).

Приложение: до наличието на повече информация, се препоръчва повишено внимание, когато се предписва прокаинамид с високи дози ранитидин като тези, които се използват при лечението на синдрома на Zollinger-Ellison. В допълнение, при определени групи пациенти като възрастни хора или такива с чернодробно заболяване, е необходимо повишено внимание. При тези групи хора могат да се повишат нивата на ранитидин при ниски дози. Ако се подозира взаимодействие, се налага корекция на дозата на прокаинамид или преминаване към фамотидин или низатидин.