Взаимодействие на ЗОЛОФТ табл. 100 мг. * 28 с C01BC03 - пропафенон (propafenone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ЗОЛОФТ табл. 100 мг. * 28 е "N06AB06 - сертралин (sertraline)" която взаимодейства с "C01BC03 - пропафенон (propafenone)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на пропафенон (propafenone) с определени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), може да повиши плазмените концентрации на пропафенон.
Механизмът на взаимодействие е инхибиране на CYP450 2D6 изоензим от SSRI, при повечето хора този изоензим е отговорен за метаболитния клирънс на пропафенон.

При изследване, проведено с девет здрави индивида, които са CYP450 2D6-екстензивни метаболизатори, след лечение с флуоксетин (20 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни) значително се увеличава пиковата плазмена концентрация (Cmax), площта под кривата концентрация-време (AUC) и елиминационен полуживот на двата S- и R-енантиомера на пропафенон (400 мг еднократна доза). Клирънса на двата енантиомера, след перорално приложение, намалява с около 34%.

Лабораторни данни за ин витро инхибиране показват, че флуоксетин и пароксетин имат най-значителен ефект върху CYP450 2D6 метаболизъм на пропафенон, докато флувоксамин и сертралин имат минимален ефект. Въпреки това, флувоксамин също инхибира CYP450 3A4 и 1A2, които са важни метаболитни пътища за пропафенон при бавни метаболизатори на CYP450 2D6 (около 7% от бялата раса и по-малко от 2% от азиатците и лицата от африкански произход). Тъй като метаболити, образувани от тези изоензими показват антиаритмична активност, сравнима с тази на основното лекарство, общото клиничното значение на това взаимодействие не е известно. При някои пациенти, теоретично, може да възникне повишена кардионеселективна бета-блокада, тъй като пропафенон (но не и неговите метаболити) притежава бета-симпатоколитична активност.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато определени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), особено флуоксетин или пароксетин, се използват едновременно с пропафенон. Подходящи са по-ниски начални дози на антиаритмичния медикамент.

Пациентите, които се лекуват продължително с антиаритмично лекарство в определен дозов режим, трябва да бъдат наблюдавани за променени ефекти върху миокардния проводимост след включване или изключване на SSRIs от терапия (до 2 седмици за повечето SSRIs и 5 седмици за флуоксетин, поради дългия полуживот), като при необходимост дозата на антиаритмичното средство се коригира. Могат да се използват алтернативни антидепресанти (циталопрам, есциталопрам или венлафаксин), който не участват в CYP450 2D6 метаболизъм.