Взаимодействие на КАРБАМАЗЕПИН табл. 200 мг. * 50, CARBAMAZEPIN tabl. 200 mg. * 50 с N03AX09 - ламотригин (lamotrigine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на КАРБАМАЗЕПИН табл. 200 мг. * 50, CARBAMAZEPIN tabl. 200 mg. * 50 е "N03AF01 - карбамазепин (carbamazepine)" която взаимодейства с "N03AX09 - ламотригин (lamotrigine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с карбамазепин (carbamazepine) може да намали серумните концентрации на ламотрижин (lamotrigine). Механизмът на действие е чрез карбамазепинова индукция на чернодробната глюкуронидация от ламотрижин. Редица изследвания са установили, че карбамазепин може да намали серумните концентрации на ламотрижин с около 40%, а научни доклади споменават за отделни случаи на пациенти, които са развили значително увеличаване на нивата на ламотрижин и/или токсичност от него след спирането на карбамазепин.

Контрол: докладвано е, че ламотрижин може да повиши токсичността на карбамазепин чрез увеличаване на плазмените концентрации на фармакологично активния епоксиден метаболит на карбамазепин, въпреки че данните са противоречиви.

В един доклад, средната серумна концентрация на карбамазепин-10,11-епоксид се е увеличила с 45% и съотношението на карбамазепин-10,11-епоксид към карбамазепин се е увеличило с 19% при девет пациенти след приемането на ламотрижин. Четирима от пациентите са имали симптоми на клинична токсичност по време на комбинацията. Други изследователи не са успели да намерят доказателства за фармакокинетично взаимодействие при деца или възрастни. Въпреки това, токсичност е настъпила при липсата на значителни промени във фармакокинетиката на карбамазепин или карбамазепин-10,11-епоксид, което предполага възможността за фармакодинамично взаимодействие.

Едно проучване е установило, че токсичността е по-вероятно да се наблюдава, ако първоначалното ниво на карбамазепин е високо (над 8 мг/л при изследваните пациенти) при приемането на ламотрижин.

Приложение: когато ламотрижин се добавя към съществуваща вече терапия, съдържаща карбамазепин без валпроат, началната доза на ламотрижин трябва да бъде 0,6 мг/кг/ден в две отделни дози (при деца от 2 до 12 години) или 50 мг/ден (над 12 години) за първите 2 седмици. Началната доза трябва да се удвои за следващите 2 седмици, след което да се увеличи от 1,2 мг/кг/ден или 100 мг/ден на всеки 1 до 2 седмици, колкото е необходимо и в зависимост от поносимостта. Обичайната поддържаща доза е 5 до 15 мг/кг/ден (до 400 мг/ден) при деца до 12-годишна възраст и 300 до 500 мг/дневно (400 мг/ден за лечение на биполярно разстройство) при по-възрастни пациенти.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани незабавно да уведомяват лекуващия си лекар, ако получат влошаване на контрола върху припадъците, повишени странични ефекти или признаци на карбамазепинова токсичност, като световъртеж, сънливост, виене на свят, диплопия, нистагъм, атаксия, и гадене. Намаляване дозата на карбамазепин обикновено ще предотврати развитието на токсичност, без да е необходимо да се преустанови приема на двете лекарства. Въпреки това е необходима преоценка на всички антиепилептични средства включени в терапевтичния режим, преди да се правят промени. Ако се прекрати приема на карбамазепин, полуживота на ламотрижин ще се удължи и да се наложи коригиране на дозата. Фармацевтите трябва да се придържат към листовката за употреба на ламотрижин касаеща пълна информация относно дозирането.