Взаимодействие на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 с N06AX17 - милнаципран (milnacipran)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "N06AX17 - милнаципран (milnacipran)" по следният начин:

Да се избягва: Използване на милнаципран едновременно с дигоксин може да бъде свързано с потенциране на нежеланите хемодинамичните ефекти. Инхибирането на норадреналин и на обратното захващане на серотонина от милнаципран може да доведе до нежелани реакции от страна на сърдечно-съдовата система, включително трайно повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота. Въпреки това, последиците от милнаципран при пациенти със значителна хипертония, аритмия или сърдечно заболяване не са системно проучени. Ортостатична хипотония и тахикардия са докладвани в комбинация с интравенозно приложение на дигоксин (1 мг). Не е наблюдавано фармакокинетично взаимодействие между милнаципран (200 мг / ден) и дигоксин (0,2 мг / ден Lanoxicaps) след многократно приложение на здрави индивиди.

Приложения: Едновременното приложение на милнаципран и интравенозно приложение на дигоксин трябва да се избягва. Препоръчва се повишено внимание при едновременен прием с перорална терапия с дигоксин. Преди започване на милнаципран и периодично по време на лечението, трябва да се измерва кръвното налягане и сърдечната честота. Намаляване на дозата или прекъсване трябва да се има предвид при пациенти, които имат постоянно повишение на кръвното налягане или сърдечната честота по време на приема на милнаципран.