Взаимодействие на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 с J02AC04 - позаконазол (posaconazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "J02AC04 - позаконазол (posaconazole)" по следният начин:

Мониториране: теоретично, позаконазол (posaconazole) може да увеличи плазмените концентрации и фармакологичните ефекти на дигоксин (digoxin). Въпреки че клинични данни липсват, взаимодействието е било докладвано с други азолови противогъбични агенти. Двукратно до четирикратно увеличаване на дигоксиновите концентрации е било докладвано след начало на терапия с итраконазол. Токсичност е настъпила в някои случаи, при които началото на токсичните прояви най-често е в 9-13 ден след началото на терапията с азоли. Точният механизъм на взаимодействието е неизвестен, но може да бъде свързан с азол-индуцирано инхибиране на Р-гликопротеиновия транспорт на дигоксин, което да доведе до намален бъбречен клирънс.

Приложение: повишено внимание се препоръчва, ако дигоксин трябва да се използва едновременно с позаконазол. Серумните нива на дигоксин трябва да бъдат проверявани редовно и дозите коригирани адекватно, особено след начало или прекратяване терапия с позаконазол при пациенти, със стабилен дигоксинов режим. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат признаци на дигоксинова интоксикация като гадене, анорексия, зрителни смущения, забавен пулс или неравномерен пулс.