Взаимодействие на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 с J01FA01 - еритромицин (erythromycin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "J01FA01 - еритромицин (erythromycin)" по следният начин:

Мониторинг: макролидните антибиотици (macrolide antibiotics) могат да повишат плазмените концентрации на перорално приложен дигоксин (digoxin) в около 10% от населението. На разположение са данни за еритромицин и кларитромицин. Механизмът може да бъде свързан с ефекта върху метаболизма в чревната стена от променената чревна флора или абсорбиране и/или инхибиране на бъбречната гликопротеин П секреция от дигоксин. Подобно взаимодействие може да се очаква с други макролиди. Може да съществува по-малък риск за взаимодействие, ако се използва дигоксинов разтвор в капсули, защото се извършва абсорбция в горната част на стомашно-чревния тракт.

Приложение: препоръчва се клинично наблюдение на пациента относно ефективност и толерантност и лабораторно изследване на серумните нива на дигоксин. Пациентите трябва да уведомяват своя лекар, ако изпитват гадене, анорексия, нарушения на зрението, забавен или неравномерен пулс.