Взаимодействие на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 с C09CA07 - телмисартан (telmisartan)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "C09CA07 - телмисартан (telmisartan)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с телмисартан (telmisartan) може слабо да увеличи серумните концентрации на дигоксин (digoxin). Точният механизъм на взаимодействие е неизвестен. При 12 здрави доброволци, телмисартан (120 мг перорално дневно за 7 дни (увеличил пиковата плазмена концентрация, системната експозиция и минималната плазмена концентрация на дигоксин (0,5 мг перорално веднъж, след това 0,25 мг веднъж дневно за 7 дни) с 50%, 22% и 13%, респективно, в сравнение със самостоятелното прилагане на дигоксин.

Тези промени не се смятат за клинични значими, въпреки че пациенти със серумни нива на дигоксин в горната граница на терапевтичния диапазон могат да бъдат изложени на повишен риск от дигоксинова интоксикация. Дигоксин не променил фармакокинетиката на телмисартан и едновременното им приложение нямало ефект върху безопасността или толерантността към някое от лекарствата.

Приложение: фармакологичният отговор и серумните нива на дигоксин трябва да бъдат мониторирани отблизо, след започване, прекратяване или промяна в дозите на телмисартан, при пациенти със стабилен дигоксинов режим. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако изпитат признаци и симптоми на дигоксинова токсичност, като гадене, анорексия, зрителни смущения, забавен пулс или неравномерен сърдечен ритъм.