Взаимодействие на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 с C08EA02 - бепридил (bepridil)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "C08EA02 - бепридил (bepridil)" по следният начин:

Мониторинг: бепридил (bepridil) може да повиши серумните нива на дигоксин (digoxin). Механизмът е неизвестен. В допълнение, негативният хронотропен ефект на двете лекарства върху сърцето може да бъде допълнително увеличен от комбинацията им.

Приложение: когато бепридил и дигоксин се използват едновременно, пациентите трябва да бъдат внимателното наблюдавани и когато се подозира дигоксинова токсичност, трябва да бъдат изследвани серумните нива на дигоксин. Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар, ако се появят признаци на дигоксинова токсичност като гадене, анорексия (липса на апетит), промени в зрението, забавен или неравномерен пулс.

Блокерите на калциевите канали като фелодипин, амлодипин, израдипин и никардипин могат да повлияят в по-малка степен върху нивата на дигоксин или изобщо не ги повлияват и могат да се разглеждат като алтернативи.