Взаимодействие на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 с C07AB12 - небиволол (nebivolol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "C07AB12 - небиволол (nebivolol)" по следният начин:

Мониториране: едновременната употреба на дигитализови гликозиди и бета-блокери може да увеличи риска от брадикардия. Тези агенти забавят атриовентрикуларното провеждане и намаляват сърдечната честота, затова те могат да имат адитивни сърдечни ефекти при едновременна употреба на лекарствата. Докладвано е, че някои бета-блокери, като карведилол, есмолол и талинолол увеличават системната бионаличност на дигоксин. Механизмът може да включва увеличена абсорбция, както и намалена бъбречна екскреция на дигоксин, поради инхибиране на чревния и бъбречния Р-гликопротеин ефлуксен транспортер.

Приложение: препоръчва се повишено внимание при едновременното прилагане на дигиталисови гликозиди и бета-блокери. Серумните нива на дигитали, сърдечната честота и кръвното налягане трябва да бъдат мониторирани отблизо, особено през първите няколко седмици от едновременното прилагане на лекарствата. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат анорексия, гадене, зрителни смущения, неравномерен ритъм, забавен пулс, замайване или синкоп.

Бета-блокерите не трябва да се използват при пациенти с явна или декомпенсирана конгестивна сърдечна недостатъчност, като симпатикова стимулация може да бъде жизненоважен компонент в поддържане на хемодинамичната функция при тези пациенти и нейното инхибиране от бета-блокерите може да влоши сърдечната недостатъчност.