Взаимодействие на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 с C03XA02 - кониваптан (conivaptan)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИГОКСИН табл. 0.25 мг. * 20, DIGOXIN tabl. 0.25 mg. * 20 е "C01AA05 - дигоксин (digoxin)" която взаимодейства с "C03XA02 - кониваптан (conivaptan)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на дигоксин (digoxin) с кониваптан (conivaptan) може да увеличи серумните концентрации на дигоксин. Предполагаемият механизъм е инхибиране на чревния и/или бъбречен ефлукс на дигоксин от кониваптан, посредством транспортния P-гликопротеин.

Докладвано е, че орална форма на кониваптан 40 мг два пъти дневно причинява намаляване на клирънс на дигоксин с 30% и увеличава пиковата плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на дигоксин, съответно със 79% и 43%, при 0,5 мг доза на дигоксин.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато дигоксин се използва в комбинация с кониваптан.
Фармакологичният отговор и серумните нива на дигоксин трябва да се проследяват внимателно, когато кониваптан се включва или изключва от терапията и дозата на дигоксин се коригира, при необходимост. Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар, при появата на признаци и симптоми на потенциална дигоксинова токсичност като гадене, анорексия, нарушения на зрението, забавен пулс или неравномерен пулс.