Взаимодействие на ДИФЛУКАН капсули 150 мг * 1 PFIZER, DIFLAZON capsules 150 mg * 1 PFIZER с N06AB10 - есциталопрам (escitalopram)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДИФЛУКАН капсули 150 мг * 1 PFIZER, DIFLAZON capsules 150 mg * 1 PFIZER е "J02AC01 - флуконазол (fluconazole)" която взаимодейства с "N06AB10 - есциталопрам (escitalopram)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на есциталопрам (escitalopram) с инхибитори на CYP450 2C19 изоензим, може да увеличи плазмените концентрации на есциталопрам. Есциталопрам се метаболизира основно от CYP450 2C19 изоензим. Взаимодействието е проучено с омепразол, който е силен инхибитор на CYP450 2C19.

В клинично проучване на пациенти, лекувани с омепразол 30 мг веднъж дневно в продължение на 6 дни, на 5-ия ден от лечението е включена еднократна доза на есциталопрам от 20 мг, това води до увеличаване на максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на есциталопрамс, съответно с около 10% и 50 %. Високите плазмени концентрации на есциталопрам могат да потенцират риска от възникване на нежелани лекарствени реакции, включително серотонинов синдром, което е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние. Смята се, че серотониновия синдром е резултат от хиперстимулация на 5-HT1A и 2А рецептори в мозъчния ствол.

Серотониновия синдром включва симптоми като промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; дисфункция на вегетативната нервна система като тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, нестабилни стойности на кръвното налягане, както и мидриаза; невромускулни нарушения, като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност (скованост), атаксия, като и симптоми от страна на стомашно-чревния тракт като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

Приложение: необходимо е повишено внимание, когато се налага употребата на есциталопрам в комбинация с CYP450 2C19 инхибитори като циметидин, езомепразол, етравирин, фелбамат, флуконазол, ланзопразол, летрозол, модафинил, омепразол, окскарбазепин, тиклопидин и вориконазол.

Трябва да се проследява внимателно фармакологичният отговор на есциталопрам, когато инхибитор на CYP450 2C19 се включват или изключват от терапията и дозата есциталопрам да се коригира, при необходимост. Това може да бъде особено важно при пациенти, лекувани с есциталопрам с дози в горния край на препоръчания дозов интервал. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно за симптоми на серотонинов синдром, проявени по време на лечението.