Взаимодействие на ДЕПАКИН табл. 200 мг. * 40 SANOFI - AVENTIS, DEPAKINE tab. 200 mg. * 40 SANOFI - AVENTIS с N03AD01 - етосуксимид (ethosuximide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ДЕПАКИН табл. 200 мг. * 40 SANOFI - AVENTIS, DEPAKINE tab. 200 mg. * 40 SANOFI - AVENTIS е "N03AG01 - валпроева киселина (valproic acid)" която взаимодейства с "N03AD01 - етосуксимид (ethosuximide)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с валпроева киселина може да промени серумните концентрации на етосуксимид (ethosuximide). Точният механизъм на взаимодействие е неизвестен. Данни от няколко малки фармакокинетични проучвания предполагат, че валпроевата киселина може да потисне метаболизма на етосуксимид, въпреки че съществуват също доклади за намаляване или никаква промяна в нивата на етосуксимид, при същевременно прилагане на валпроева киселина.

В едно проучване, включващо 6 здрави доброволци, прилагането на единична перорална доза етосуксимид от 500 мг по време на лечение с валпроева киселина 800 мг до 1600 мг дневно довело до 23% увеличаване на средния елиминационен полуживот и 15% средно понижаване тоталния клирънс на етосуксимид, в сравнение със самостоятелното прилагане на лекарството. Другите фармакокинетични параметри били непромоненеи и сходни с тези, докладвани в литературата. Наблюдавало се е висока вариабилност в настъпването на взаимодействие при различните индивиди, включително 2 субекта, които не показали признаци на взаимодействие.

В едно друго проучване, прибавянето на валпроева киселина към лечение с етосуксимид довело до 53% увеличение в серумните концентрации на етосуксимид при 4 от 5 наблюдавани пациенти. Тези пациенти изпитали седация, и впоследствие било необходимо понижаване на дозите.

От друга страна, едно друго фармакокинетично проучване не докладвало никакви промени в тоталния и небъбречния клирънс на етосуксимид при 6 здрави доброволци, при едновременно прилагане на валпроева киселина.

Едновременното прилагане с етосуксимид може да намали плазмените концентрации на валпроева киселина. Точният механизъм на взаимодействието е неизвестен. Взаимодействието е било докладвано при едно проучване на 13 деца с епилепсия. При 9 от тях, които получавали валпроева киселина с етосуксимид и при които последният се е възприемал като неефективен или ненужен, средните серумни концентрации на валпроева киселина се увеличили с 36% след рязко прекратяване приема на етосуксимид. Никакви токсични клинични симптоми, като стомашно-чревни проблеми, седация или тремор, не настъпили.

При 4 пациенти, при които етосуксимид бил прибавен към стабилна терапия с валпроева киселина, средните плазмени концентрации на валпроева киселина се понижили с 30% след прибавяне на етосуксимид. Взаимодействието било наблюдавано при всеки един от проучваните пациенти, въпреки че се наблюдавали големи различия в степента на взаимодействие между отделните пациенти.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако етосуксимид и валпроева киселина се използват в комбинация. Фармакологичният отговор и серумните нива на лекарството трябва да бъдат мониторирани отблизо, когато едното или другото лекарство се прибавя или премахва от стабилизирана антиепилептична терапия, и дозите да бъдат коригирани, ако е необходимо.