Взаимодействие на ДИПРОФОС инжекционна суспензия 7 мг / 1 мл * 1, DIPROPHOS suspension for injection 7 mg / 1 ml * 1 с L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ДИПРОФОС инжекционна суспензия 7 мг / 1 мл * 1, DIPROPHOS suspension for injection 7 mg / 1 ml * 1 е "H02AB01 - бетаметазон (betamethasone)" която взаимодейства с "L04AA13 - лефлуномид (leflunomide)" по следният начин:

Мониторинг: употребата на лефлуномид (leflunomide) с други имуносупресивни или миелосупресивни медикаменти може да увеличи риска от инфекции.

Докладвани са случаи на сериозни инфекции, включително сепсис, както и опортюнистични инфекции като Pneumocystis jiroveci пневмония, белодробна и извънбелодробна туберкулоза, аспергилоза, свързани с употребата на лефлуномид, особено при пациенти на едновременното хематотоксична терапия.

Агенти, които могат да имат значително имуно- или миелосупресивен ефект включват антинеопластични агенти, радиация, зидовудин (zidovudine), линезолид (linezolid), някои антиревматични средства, високи дози кортикостероиди или адренокортикотропен хормон (над 10 мг / ден до 1 мг / кг / ден или еквивалент преднизон за над 2 седмици) или дългосрочна локална или инхалаторна кортикостероидна терапия. Докладвани са редки случаи на панцитопения, агранулоцитоза и тромбоцитопения с лефлуномид, но най-често са при едновременната или скорошна употреба на метотрексат (methotrexate) или друг миелотоксичен агент. Поради продължителния елиминационен полуживот на активния метаболит на лефлуномид, взаимодействие може да се появи дори когато терапията с лефлуномид се преустанови.

За ускоряване елиминирането на активния метаболит от плазмата и намаляване на припокриващите се системни ефекти се прилага очистващата терапия с холестирамин или активен въглен.

Приложение: препоръчва се внимателно наблюдение на развитието на инфекцията, ако лефлуномид се използва при пациенти, които приемат или наскоро са получили други имуно- или миелосупресивни агенти. Преди началото на терапията следва да се изследват тромбоцитите, белите кръвни клетки, хемоглобина или хематокрита и редовно по време на лечението.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако забележат признаци на инфекция или треска, втрисане, болки в гърлото, летаргия, болки в тялото или други грипоподобни симптоми.

Ако се появи данни за сериозна инфекция или потискане на костния мозък, лечението с лефлуномид трябва да бъде спряно и ад се приложи очистителна терапия с холестирамин или активен въглен.