Взаимодействие на ВИБРОЦИЛ капки за нос, разтвор 15 мл, VIBROCIL drops nasal 15 ml с C07AB05 - бетаксолол (betaxolol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на ВИБРОЦИЛ капки за нос, разтвор 15 мл, VIBROCIL drops nasal 15 ml е "R01AB01 - фенилефрин (phenylephrine)" която взаимодейства с "C07AB05 - бетаксолол (betaxolol)" по следният начин:

Мониторинг: клиничен случай показва, че бета-блокерите (beta-blockers) могат да засилят съдосвиващия ефект на фенилефрин (phenylephrine).

Предложеният механизъм включва блокада на бета-2 адренергичните рецептори в периферните съдове без да се засяга алфа-адренергичния ефект на фенилефрин, отговорен за вазоконстрикцията.

Бета-блокерите могат да намалят барорецепторната чувствителност, която обикновено модулира сърдечната честота в отговор на повишаване на кръвното налягане чрез увеличаване вагусова активност.

Докладван е случай на жена с анамнеза за хипертония, лекувана с хидрохлоротиазид (hydrochlorothiazide) 50 мг два пъти дневно и пропранолол (propranolol) 40 мг четири пъти дневно развила внезапно битемпорално главоболие довело до безсъзнание, малко след като й е приложена една капка от 10% фенилефрин разтвор във всяко око при офталмологичен преглед. Впоследствие жената е починала от вътремозъчен кръвоизлив поради руптура на аневризма. Отбелязва се, че пациентката е получавала два пъти преди това също очни капки без инциденти, но без да е имала хипертония или да е приемала други медикаменти.

Ваимодействието между фенилефрин и бета-блокерите не е добре проучено.

Фенилефрин действа предимно на алфа-адренергичните рецептори и има малък или никакъв директен ефект върху бета-2 адренергичните рецептори, въпреки че може да ги засегне косвено чрез подобряване освобождаването на норадреналин от адренергичните нервни окончания.

В проучване на 12 пациенти с хипертония, средните дози на фенилефрин необходими за увеличаване на систоличното кръвно налягане с 25 mmHg, не се различават значително след приложението 2 седмици на пропранолол (propranolol), метопролол (metoprolol) и плацебо - съответно 4,8 мкг/кг, 4,7 мкг/кг и 5,3 мкг/кг. Барорецептор-медиираното намаляване на сърдечната честота по време на инфузия на фенилефрин е било в същия диапазон при приложението на пропранолол, метопролол и плацебо.

В друго проучване не са наблюдавани промени в кръвното налягане или сърдечната честота при пациенти с хипертония, лекувани с метопролол, на които са приложени 0,5 до 4 мг дози фенилефрин интраназално на всеки час до обща доза 7,5 до 15 мг или 4 до 30 пъти обичайната препоръчителната доза, в сравнение с плацебо или изходните стойности.

Тези резултати подкрепят липса на значимо взаимодействие между бета-блокерите и фенилефрин.

Приложение: трябва да се прилага с повишено внимание комбинацията фенилефрин и бета-блокери, включително и очните лекарствени форми, които могат да бъдат системно абсорбирани и да доведат до клинично значими системни ефекти, дори и при ниски или неоткриваеми плазмените нива.

Препоръчва се мониториране на артериалното налягане, особено когато фенилефрин се прилага интравенозно или вътреочно.

Въпреки, че е малко вероятно клинично взаимодействие с кардиоселективни бета-блокери, се препоръчва внимателното им приложение особено във високи дози, тъй като кардиоселективността не е абсолютна.

Бета-блокери като пропранолол могат да се използват за лечение на сърдечни аритмии при приложението на фенилефрин.