Взаимодействие на БИФЛОКС таблетки 20 мг * 28 ТЕВА, BIFLOX tablets 20 mg * 28 TEVA с N07BC02 - метадон (methadone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на БИФЛОКС таблетки 20 мг * 28 ТЕВА, BIFLOX tablets 20 mg * 28 TEVA е "N06AB03 - флуоксетин (fluoxetine)" която взаимодейства с "N07BC02 - метадон (methadone)" по следният начин:

Мониториране: клиничното значение на потенциално фармакокинетично взаимодействие между флуоксетин (fluoxetine) и метадон (methadone) е неясно. Флуоксетин е демонстрирал слаб инхибиращ ефект върху CYP450 3A4, изоензимът основно отговорен за метаболизма на метадон. При 9 пациенти, получаващи поддържаща терапия с метадон от 30 до 100 мг/ден, прибавянето на флуоксетин 20 мг/ден, за лечението на афективни разстройства, не променило значително съотношението плазмена концентрация/доза на метадон за групата.

Други проучвания при пациенти с метадоново поддържащо лечение също докладвали незначителни ефекти на флуоксетин върху плазмените концентрации на метадон. Въпреки това, флуоксетин е също мощен инхибитор на CYP450 2D6, за който се смята, че е незначителен метаболитен път за метадон. Когато плазмени проби били анализирани за отделните енантиомери на метадон, изследователите открили, че флуоксетин 20 мг/ден увеличава отношението плазмена концентрация/доза на фармакологично активния R(+)-енантиомер с 33%, но нямал значителен ефект върху неактивния S(-)-енантиомер или рацемат. Клиничното значение на това наблюдение е неизвестно.

В един доклад, 42 годишна жена, която употребявала метадон 140 мг/ден за продължителен период, за лечение на болка, развила дълбока седация и дихателна депресия при едновременно прилагане на ципрофлоксацин и флуоксетин, и възникнала необходимост от лечение с налоксон 0,4 мг интрамускулно. Взаимодействието се дължи основно на ципрофлоксацин, тъй като пациентката почувствала седация в 3 предишни случая, при същевременно прилагане на ципрофлоксацин, и се възстановила всеки път след прекратяване приема на ципрофлоксацин. Независимо от това, видимото увеличение в тежестта на взаимодействието по време на последния епизод на експозиция на ципрофлоксацин, съвпаднало със заместване на венлафаксин с флуоксетин, което предполага известно участие на флуоксетин.

Мониториране: съществуват теоретични опасения, че флуоксетин може да има адитивни странични кардиоваскуларни ефекти в комбинация с други лекарства, като метадон, за които се знае, че удължават QT-интервала. В някои експериментални модели, е установено, че флуоксетин и неговия метаболит норфлуоксетин инхибират hERG-кодираните сърдечни калиеви канали, отговорни за бързия бавен изправител на К+ ток (IKr) - действие, което се смята за предвестник на лекарствено индуцирано удължаване на QT-интервала. Наскоро, индиректен ефект върху активността на IKr чрез селективно прекъсване трафика през hERG-каналите към повърхността на клетъчната мембрана, също е бил идентифициран.

Въпреки това, удължаване на QT-интервала много рядко е било докладвано при употреба на флуоксетин, без наличие на предозиране или предразполагащи фактори, като вродени синдроми с удължен QT-интервал, или същевременната употреба на препарати, за които се знае, че имат кардиотоксични ефекти. Удължаване на QT-интервала не е било наблюдавано при клинични проучвания или изпитвания при здрави доброволци, на които бил приложен флуоксетин за 6 до 8 седмици. Големи епидемиологични контролирани проучвания също не са могли да установят повишен риск от внезапна сърдечна смърт при пациенти, употребяващи селективни инхибитори на обратния захват на серотонина.

Като цяло, рискът от самостоятелното прилагане на агент или комбинация от агенти, причиняващи камерна аритмия във връзка с удължаване на QT-интервала, е силно непредвидим, но може да бъде увеличен от някои подлежащи рискови фактори, като вродени синдроми с удължен QT-интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (например хипокалиемия, хипомагнезиемия). В допълнение, степента на удължаване на QT-интервала, предизвикано от лекарството, зависи от съответното лекарство и неговите дозировки.

Приложение: докато не бъдат налични повече данни, може да е подходящо наблюдаването на пациентите отблизо при едновременно прилагане на флуоксетин и метадон. Вероятността от удължени и/или увеличени фармакологични ефекти на метадон, като потискане на дишането и на централната нервна система, трябва да се има предвид. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да докладват на своя лекар за прекомерна сънливост, гадене или астения, и да потърсят медицинска помощ, ако изпитат симптоми, които биха могли да оказват настъпването на torsade de pointes, като замайване, сърцебиене или синкоп.