Взаимодействие на БИФЛОКС таблетки 20 мг * 28 ТЕВА, BIFLOX tablets 20 mg * 28 TEVA с N06AA17 - амоксапин (amoxapine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на БИФЛОКС таблетки 20 мг * 28 ТЕВА, BIFLOX tablets 20 mg * 28 TEVA е "N06AB03 - флуоксетин (fluoxetine)" която взаимодейства с "N06AA17 - амоксапин (amoxapine)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение с флуоксетин (fluoxetine) може значително да повиши плазмените концентрации на някои трициклични антидепресанти (tricyclic antidepressants, TCAs). Предложеният механизъм е, чрез инхибиране от флуоксетин на CYP450 2D6 изоензим, отговорен за метаболитния клирънс на много антидепресанти и психотропни вещества. Докладвани са гърчове и делириум, както и един смъртен случай, дължащ се на флуоксетин индуцирана амитриптилин хронична токсичност.

Във фармакодинамично отношение, комбинацията на флуоксетин (или всеки друг селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина, SSRI) и трицикличен антидепресант, може да потенцира риска от серотонинов синдром, което е рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние, за което се смята, че е резултат от хиперстимулация на 5НТ1А рецепторите на мозъчния ствол.

Приложение: като цяло, използването на флуоксетин (или друг SSRI) с трицикличен антидепресант трябва да се избягва, ако е възможно, или да се подхожда с повишено внимание, ако се счита, че потенциалната полза оправдава риска. Фармакологичният отговор и плазмените нива на трицикличните антидепресанти трябва да се следят по-внимателно, когато флуоксетин се добавя или изтегля от терапия при пациенти, с установен антидепресантен режим, и дозата на трицикличния антидепресант да се коригира, колкото е необходимо.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци и симптоми на токсичност от трицикличен антидепресант например седиране, сухота в устата, замъглено зрение, запек, задържане на урина и/или прекомерна серотонинергична активност например ЦНС раздразнителност, промени в съзнанието, объркване, миоклонус, атаксия, коремна спазми, хиперпирексия, треперене, дилатация на зеницата, обилно изпотяване, хипертония и тахикардия. Поради дълъг полуживот на флуоксетин и неговия активен метаболит норфлуоксетин, рискът от взаимодействие може да продължи няколко седмици след прекратяване на лечението с флуоксетин.