Взаимодействие на БЕТОПТИК S капки за очи, суспензия 0.25% 5 мл АЛКОН, BETOPTIC S eye drops, suspension 0.25 % 5 ml ALCON с C01BA03 - дизопирамид (disopyramide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на БЕТОПТИК S капки за очи, суспензия 0.25% 5 мл АЛКОН, BETOPTIC S eye drops, suspension 0.25 % 5 ml ALCON е "S01ED02 - бетаксолол (betaxolol)" която взаимодейства с "C01BA03 - дизопирамид (disopyramide)" по следният начин:

Мониториране: заради своите мощни отрицателни инотропни и хронотропни ефекти, дизопирамид (disopyramide) е бил свързван с тежка хипотония, синкоп, тежка брадикардия, асистолия и сърдечна недостатъчност, когато се използва в комбинация с бета-блокери. Смъртни случаи са били докладвани. Докладвано е също, че някои бета-блокери намаляват клирънса на дизопирамид.

Употребата на дизопирамид е била свързана с редки случаи на значителна хипогликемия. Тъй като бета-блокерите могат да инхибират някои от нормалните физиологични отговори към хипогликемия, глюкорегулаторните механизми (при отсъствие на храна) могат да бъдат нарушени. Конкретно, инхибиране на катехоламин-медиираната гликогенолиза и мобилизирането на глюкоза, свързано с употреба на бета-блокери, може да увеличи хипогликемията и да забави възстановяване нормалните нива на кръвната захар.

В допълнение, симптоми на хипогликемия, като тремор и тахикардия, могат да отсъстват, което още повече затруднява разпознаването настъпването на такъв епизод от пациента. Тези ефекти е по-вероятно да настъпят с некардиоселективни бета-блокери (например пропранолол, пиндолол, тимолол), но могат да настъпят спорадично при употреба на бета1-селективни агенти (например атенолол, метопролол), особено във високи дози

Приложение: въпреки че взаимодействие с дизопирамид не е било докладвано, когато бета-блокер се прилагат офталмично, препоръчва се повишено внимание, тъй като те се абсорбират системно и могат да предизвика клинично значими системни ефекти, дори при ниски или неустановими плазмени нива. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитат замайване, световъртеж, синкоп, сърцебиене, забавен или ускорен пулс, или неравномерен сърдечен ритъм.