Взаимодействие на АВЕЛОКС таблетки 400 мг * 5 BAYER, AVELOX tablets 400 mg * 5 BAYER с J05AD01 - фоскарнет (foscarnet)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на АВЕЛОКС таблетки 400 мг * 5 BAYER, AVELOX tablets 400 mg * 5 BAYER е "J01MA14 - моксифлоксацин (moxifloxacin)" която взаимодейства с "J05AD01 - фоскарнет (foscarnet)" по следният начин:

Мониторинг: среща се информация, която предполага, че едновременното приложение на фоскарнет (foscarnet) и ципрофлоксацин (ciprofloxacin) може да усили риска от гърчове. Двете лекарства са индивидуално епилептогенни и могат да имат допълнителни ефекти, когато се комбинират. Конкретно, фоскарнет може да намали гърчовия праг, чрез хелатен йонизиран калций и магнезий, а ципрофлоксацинът инхибира гама-аминомаслената киселина (GABA).

В публикуван доклад, двама пациента със СПИН, са направили генерализирани тонично-клонични гърчове, докато получават фоскарнет и ципрофлоксацин за лечение на цитомегаловирусен (CMV) ретинит и съответно за дисеминирана инфекция от Микобактериум авиум комплекс (MAC). Първият пациент е развил гърчове, както по време на първата, така и по време на втората доза на фоскарнет 60 мг/кг на всеки 8 часа, докато се лекува в същото време и с ципрофлоксацин 750 мг два пъти дневно и с някои други медикаменти. След като е изключен фоскарнет от терапията, пациента не получава повече гърчове. Вторият пациент е получавал фоскарнет без инциденти, докато не му е приложена терапия с ципрофлоксацин и други антимикробни агенти за MAC-сепсис. Малко след това, той получава гърчове при започването на инфузията с фоскарнет и когато инфузията е била рестартирана след кратко прекъсване. Проучване при мишки също показва увеличаване на риска от гърчове, свързан с използването на комбинация от фоскарнет и ципрофлоксацин.

Приложение: Препоръчва се повишено внимание по време на едновременното прилагане на фоскарнет и ципрофлоксацин, особено при пациенти в напреднала възраст, с бъбречно увреждане, електролитни и метаболитни нарушения или с неврологични заболявания. Същата предпазна мярка може да се прилага по време на терапия с други хинолони, въпреки че липсват клинични данни.