Взаимодействие на АМИОДАРОН таблетки 200 мг * 30 СОФАРМА, AMIODARONE tablets 200 mg * 30 SOPHARMA с C01BB02 - мексилетин (mexiletine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на АМИОДАРОН таблетки 200 мг * 30 СОФАРМА, AMIODARONE tablets 200 mg * 30 SOPHARMA е "C01BD01 - амиодарон (amiodarone)" която взаимодейства с "C01BB02 - мексилетин (mexiletine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: Едновременното приложение на амиодарон (amiodarone) и мексилетин (mexiletine) е свързано с единичен случай на полиморфна вентрикуларна тахикардия (torsade de pointes). Механизмът на взаимодействие е неизвестен, тъй като мексилетин не е доказано да удължава QT интервала на електрокардиограмата. В действителност, мексилетин е бил използван при лечението на полиморфна вентрикуларна тахикардия.

Едно проучване при пациенти с надкамерни тахиаритмии, лекувани с комбинация от амиодарон и мексилетин или мексилетин самостоятелно не е разкрило някакво фармакокинетично взаимодействие. Някои учени са на мнение, че използваната комбинация е безопасна и ефективна.

Приложение: По принцип, едновременната употреба на амиодарон с други антиаритмични средства трябва да се използва при пациенти с животозастрашаващи камерни аритмии, които не отговарят на терапията с едно средство или самостоятелно с амиодарон. Ако се добавя или се преминава към терапия с амиодарон, дозата на прилаганите преди това агенти трябва да бъде намалена от 30% до 50% няколко дни след добавянето на амиодарон, когато се наблюдава потискане началото на аритмията.

Необходимостта от други антиаритмични средства трябва да бъде оценена, след като се установи въздействието на амиодарон, и да се предприеме прекратяване на лечението. Ако се продължи лечението с тази комбинация, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за нежелани ефекти, включително и проводни нарушения и изостряне на тахиаритмиите.

При пациенти, лекувани с амиодарон, които се нуждаят от допълнителни антиаритмични средства, първоначалната доза на такива агенти трябва да бъде приблизително наполовина на обичайната препоръчителна доза.